Варуването на киселите почви подобрява храненето на растенията

Употреба на големи количества физиологично кисели торове (предимно азотни) при производството на растителна продукция стимулира процесите на вкисляване на почвата. Най-масово използваният азотен тор - амониевият нитрат (амониева селитра) също е агент на вкисляването на почвата.

[B%]Последиците са негативни за растенията[%B]

При наличието на кисела реакция на почвения разтвор се затруднява усвояването от растенията на редица важни за растенията хранителни елементи (калий, калций, магнезий и други) и се повреждат клетъчните обвивки. В киселите почви концентрациите на някои йони - алуминий, манган, мед, желязо и други, се увеличава до токсични за растителния организъм нива, а микробиологичната дейност е потисната.

За да не се допусне вкисляване и произтичащите от него негативни последици, количествата на минералните торове и съотношението на хранителните елементи в тях трябва да са балансирани и съобразени с изискванията на дадената земеделска култура, нейната възраст и фаза на развитие, прилаганата агротехника на отглеждане и почвените свойства. Фосфорните и органични торове имат буферен ефект, когато се използват комбинирано с азотни и калиеви торове.

Полезна, но позанемарена напоследък практика е при много кисели почви с наличие на токсични количества алуминиеви, манганови и железни йони с дълбоката оран през есента да се направи така нареченото варуване. Подходящи са материалите, които съдържат калциев и магнезиев карбонати или окиси - сатурачна вар (500-600 кг/дка), негасена вар (150-250 кг/дка), пепелината от ТЕЦ и производството на вар, смлян варовик и други.

[B%]Варуването активизира микробиологичната дейност[%B]

Вследствие на варуването се повишава ефективността на минералното торене до 40 на сто, стимулира се дейността на полезните микроорганизми и се понижава концентрацията на алуминий, манган и желязо в почвата. С активизирането на микробиологичната дейност се ускорява и минерализирането на почвеното органично вещество, което води до бързото освобождаване на хранителни вешества, но в дългосрочен план се постига обедняване на почвата на органична материя. Този негативен ефект може да се избегне чрез периодичното (през 2-3 години) внасяне на органични торове (оборски и птичи тор, компост, зелено торене и други) за поддържане баланса на органична материя в почвата. Материалите за варуване не трябва да се внасят едновременно с азотните и фосфорни минерални торове.