Заедно с другите агрономически практики, ротацията на културите или т.нар. сеитбооборот е съществен ресурс за повишаване на добивите.
За ротация на културите се говори, когато различни култивации се редуват по определен начин върху един и същ терен; една култура се повтаря във времето по определен график. Така могат да се осъществяват двугодишни, тригодишни, четиригодишни ротации и т.н. Ротацията на културите се състои в предотвратяването на практиката върху един определен терен да се реализира два последователни пъти един културен цикъл на едно и също растение или на растение от същото семейство.
Ротацията има различни преимущества:
- Допринася за преустановяване на жизнения цикъл на вредните организми, свързани с една определена култура; по-конкретно, редуването на растения от различни семейства (например, редуването между житни и маслодайни растения от типа на пшеница и рапица) позволява да се преустанови цикъла на намножаване на някои плевели;
- Поради многообразието на кореновите системи, профилът на почвата се очертава по-добре, което води до подобряване на нейните физичните характеристики и особено на нейната структура (като се ограничават сбиването и разрушаването й) и респективно, на храненето на растенията;
- Засаждането на зеленчукови култури позволява добавянето на симбиотичен азот в почвата; по-общо казано, съставът на различните културни остатъци допринася за качеството на хумуса.
Всичко това означава, че ротацията има важен ефект за жизнения цикъл на почвата и за храненето на растенията.
Друго преимущество може да представлява по-доброто преразпределение на работното натоварване на терена, чрез обогатяването на цикъла с ротация на тревни култури или угари.
Ротацията традиционно е много широко разпространена в рамките на аграрните системи, базирани на мултикултури и в животновъдните ферми, но е силно ограничена от монокултурните практики, въведени от интензивното земеделие (състоящо се в отглеждането, година след година, върху същия терен, на същия растителен вид, например жито).



