Всяка пита се състои от обща средна вертикална стена, от двете страни на която в хоризонтални редове са изградени шестогранни килийки. Пластовете пити в гнездото винаги са вертикални. Дебелината на питите, предназначени за отглеждане на пилото е постоянна и съставлява 24 – 25 мм. Между питите пчелите оставят 10 – 12 мм свободно пространство – междината. При такова разстояние те могат да работят на двете страни на питата, без да пречат една на друга. Значително увеличение на този параметър не трябва да има. Така, в увеличените междини пчелите винаги строят „езиците” на новите пити. В горните части на питите, където като правило се складира мед, пчелите удължават стените на килийките. Като резултат междината в това място се съкращава до 5 мм, което е необходимо за преминаването на една пчела, а общата дебелина на питата се увеличава до 30 мм. В естествените условия на обитаване в мястото на разполагането на меда, този показател може да превишава 45 мм. Дънцето на килийката е съставено от наклонени ромбчета. Дънцето на всяка килийка от едната страна на питата едновременно служи и като част от дънцето на три килийки от другата негова страна, което повишава неговата здравина и вместимост, намалява загубите на строителен материал и т.н. Освен това, пчелата която се намира в килийката, може да използва топлината на девет други особи, които се намират в съседните килийки. До 75% от площта, заета от зимното кълбо, се разполага върху участъците на питите, свободни от мед. В пчелите, които се намират в празни килийки, интензивността на обмена на белтъчини е с 20,4% по – малко, отколкото в особите на повърхността на питата. Празната пчелна пита – е добър изолатор на топлина (коефициентът на топлопроводимост е около 0,03 Вт/(м*град). Ако при зимуването, пчелите са разположени на мед, то насекомите губят примерно 3 пъти повече топлина, отколкото при разположението на кълбото на участъци на които питите са празни.
На естествено изградените пити различават следните типове килийки: пчелни – за отглеждане на пчели, складиране и съхранение на меда и пергата; търтееви – за отглеждане на търтееви и складиране на меда (да съхраняват пергата в такива килийки, пчелите избягват); маточници – килийки за отглеждане на майки; преходни – килийки с неправилна форма, които се строят от пчелите при преход от пчелни към търтееви (обикновено близо до горните и страничните летвички на питата); медови – с удължена форма със забележимо направление нагоре, което изключва възможността за снасяне в тях на яйца от майката. Във връзка с това, че размерът на различните породи пчели не е еднакъв, то и диаметърът на килийките е различен. Например, диаметърът на пчелните килийки на средноруската порода – е средно 5,56 мм, търтеевите – 6,98 мм; на сивата планинска кавказка – съответно 5,46 и 6,69 мм. Диаметърът на килийките закономерно нараства от юг на север, което съответства на географската изменчивост на размера на тялото на пчелата. Дълбочината на пчелните килийки е 12 мм, те са с направление леко нагоре, под ъгъл спрямо хоризонта от 4 – 5 градуса. Стандартната пита с размери на рамката 435х300 мм побира до 9,1 хиляди килийки, от тях за отглеждане на пило са пригодни около 8 хиляди килийки. Известни са случаи, когато семейството използва едно и също гнездо (съвкупност от пити) повече от 30 години. Пчелите винаги строят пити, разположени една зад друга. Ако се наруши целостността на гнездото, то те веднага възстановяват биологическата норма: на мястото на падналата или иззетата пита пчелите изграждат нова.
Разположението в гнездото на пилото и запасите от храна е строго закономерно: на питите близо до входа пчелите отглеждат пило, където са най – добрите условия за вентилация; на по – отдалечените се складират запасите от мед; Тук са най – добрите условия за охрана. Току що изградените пити са по – светли. Ако пчелите складират в тях храна, те дълго време си остават светли. Питите, които се използват за отглеждане на пило много бързо остаряват, тъй като след излизането на всяко поколение в килийките остават плътно прилепналите към стените и дъното пашкули и екскременти на личинките. В резултат обемът на килийките се намалява и питите постепенно потъмняват (вж. сп. „Пчеловодство” N2, 1999 г.).
Каква информация за състоянието на пчелното семейство дава питата, взета от гнездото?
По запечатването на меда може да се съди за произхода на пчелите. Средноруските пчели запечатват килийки, като оставят между повърхността на меда и восъчната капачка въздушен слой (светло „сухо” запечатване). Такава пита се отличава с бял цвят, което свидетелства за нейните повишени топлинни качества и добрата приспособимост на пчелите към зимуване. Кавказките пчели не оставят в килийките гореуказаният слой въздух, затова запечатаната пита има тъмен цвят (тъмен „мокър” печат). При пчелите, които имат местен произход запечатването е смесено.
По питите на гнездото може да се съди за количеството и качеството на хранителните запаси. Количеството на меда го определят на око по заеманата с мед площ на питата или с измерване с везна, като се извади теглото на самата пита. При току що построената то е 400 г, кафява – 600, тъмна – 800г. Ако питата в рамка с размери 435х300 мм изцяло е запълнена и запечатена, в нея има – 3,6 кг мед (запечатаната лента с ширина около 7 см съответства на 1 кг мед). В една килийка влизат 102 – 175 мг перга. Масата на пергата в питата, в която е запълнено 3/4 от килийките (около 6 хиляди) от двете страни, е приблизително 840 г (1 кг перга заема приблизително 7 хиляди килийки). През пролетта до главната паша на пчелното семейство са му необходими 6 – 8 кг мед и 2 – 2,5 кг перга; в периодът на нарастване на пчелите за зимата – съответно 15 – 18 и 2,5 – 3 кг; в есенно – зимния – пролетен период – съответно 16 – 25 и 1,5 кг. Трябва задължително да се оцени и качеството на храната: кристализацията и вкисването (ферментирането) на меда, хващането на плесен от пергата. При интензивната кристализация на меда обезателно отделят запечатаната част и периодически обилно я напръскват с пулверизатор с топла вода, използват течно подхранване. На пчелина трябва да има поилка за пчелите. Кристализиралият (миналогодишен мед) съвършенно не е пригоден за зимуването и него го премахват от гнездото. Ферментиралият мед го намират по характерния кисел мирис и отделянето на мехурчета с газ, той най – често се излива от килийките. Питите с такъв мед се изземват от гнездото. Интензивно плесенясалата перга се отделя от гнездото и се запълват запасите в кошера до нормата от запаса.
