КОШЕР-ХРАЛУПА, ТОВА РЕАЛНО ЛИ Е?

В някои публикации на сп. „Пчеловодство” се поставя задачата да се съвместят предимствата на кошера и хралупата в някаква хибридна конструкция, „в която животът би протичал точно така, както в хралупата”. При това, авторите на тези материали не искат да разберат, че са се появили методи, които кардинално отличават кошера от хралупата: отводки, изкуствено рояване, отглеждане на майки, поставяне на восъчни листове за градеж, съкращение и разширение на гнездата, дезинфекция и лечение и т.н и т.н... Кошерът – това не е само топло и сухо жилище, но и инструмент за управление на пчелното семейство. Хралупата – само една изгнила част на дървения ствол, едно от местата в природата, където се заселват пчели, и то далече не е идеалното. Колко точно някога отбеляза А.С. Панасенко: „Хралупата, това е жилище по неволя”. На мен ми се струва, че то е по – привлекателно за пчеларите, от колкото за пчелите. Някъде и до сега използват за хващане на роеве тежки отрязани дървени - издълбани парчета – колоди (подвижна хралупа в дърво), макар, че със същия успех може да се накарат пчелите да влязат и в конструкция от фазер. Да разгледаме, какви елементи от гнездото на пчелите в хралупата искат да включат създателите на кошера – хралупа в своите конструкции.

1. Вертикално гнездо. Най – изгодното движение на пчелите през зимата е нагоре, на подгрятото парче пита с мед. При това е напълно достатъчно, над кълбото височината да съставлява 15 – 20 см. Като се отчита диаметъра на кълбото (около 20 см), общата достатъчна височина на гнездото през зимата е около 40 см, затова, няма никаква необходимост да се измерва в метри. Тези метри само усложняват зимуването. Вертикалността е свойство на гнездото, а не е негово ограничение. В хралупата става съвпадение на геометрията на жилището с вертикалността на гнездото. През лятото, като се отчете пластичността на семейството, то се развива надолу (хралупа, борт, колода), развива се в страни (лежак, разселина), развива се нагоре (дву – и многокорпусни кошери) и посоката няма значение, а изкуството на пчеларя се състои в умението да се отчитат тези особености.

2. Голямо пространство под питите. То се нарича още въздухообменник. Въздухообмена е нужен на кълбото, затова въздухообменника – това е обем заеман от пчели. Пространството под питите – това е канал по който към пчелите постъпва свеж, външен въздух и се отделя отработеният. Голямото пространство под питите е временно явление, то се наблюдава в първата и примерно втората година след заселването на кошера. След това, гнездото заема целия обем на хралупата, като не стига до дъното само с няколко сантиметра. Какъв размер да се взаимства?

3. Ликвидиране на въздушните процепи между стените на кошера и страничните дъсчици на питите. В резултат на тази операция се влошава вентилацията на гнездото през лятото, а дървените рамки плътно се залепват от пчелите към стените. През зимата този елемент нищо полезно не дава, тъй като кълбото нкога не се допира до студените стени, тъй като това е енергетически разорително и поставя семейството на границата на гибелта.

4. Конусност на гнездото. В природата конусните хралупи се заселват наравно с цилиндрическите. Още повече тези пчелари, които си правят кошери – „борт”, ги правят с диаметър, малко по – голям отгоре, отколкото отдолу. Правенето на гнездо с форма на конус е сложно технологически и създава крайно неудобство в грижата за семейството, тъй като се появяват разнокалибрени рамки и корпуси. Съмнителната полза не си струва загубите на труд за нейното достигане.

5. Въздухонепроницаем таван. В хралупата херметичността на тавана се съчетава с намаляване на излишната влажност с помощта на жива дървесина. Като постави през зимата върху гнездото в кошера плътно покритие (полиетилен и др), при затопляне, пчеларят ще получи под тези материали кондензат, т. е. 100% влажност. Ясно е, че в подобни случаи в кошера трябва да се отдава предпочитане на въздухопроницаемото, горно затопляне.

6. Устройство за преминаване на пчелите от пита на пита. Или с пробиване на отвори в горните части на питите или в горните, дървени летвички или с конструирането на неоправдано, сложни рамки с възможност за преход. Задачата се решава достатъчно просто – трябва да се направи така, че пчелите във всяка междина да имат достатъчно храна за през цялата зима. Това ще изключи необходимостта от техния преход.

7. Средно положение на входния отвор. Тъй като хралупите не се изработват по чертежи в работилница, то разположението на входовете в тях е произволно. Но и в хралупата с вход по средата в първата година след заселването, за семейството ще е долен, а по – нататък с нарастването на гнездото среден, а след няколко сезона ще е горен. Задачата за правилния избор, отново е нееднозначна.

В кошера, разполагането на входа посредата на гнездото довежда до застояване на въздуха близо до дъното през зимата и до намаляването на работната активност в пространството под входа през лятото, в частност до мудния градеж на пчелни пити. Особено това се забелязва в отводките.

8. Съответствие на напречното сечение на хралупата на диаметъра на кълбото. По „теорията на хралупата” („закон на хралупата”), диаметърът на оптималната хралупа за пчелите е този, при който те пориват със себе си сечението и, като приемат формата на цилиндър. Простите изчисления показват, че височината на кошера с диаметър 18 см, при необходим обем 65 – 80 л е равна на 2,5 – 3 метра. Подобна хралупа е голяма рядкост в гората, при това, пчелите в такива хралупи не се заселват, тъй като не могат да образуват съответно кълбо. Освен това, дърво с такава хралупа лесно би се счупило при силен вятър. Известно е, че пчеларите които правят в гората в дърветата кошери – от типа „борт” , отрязват горната част на дървото с такава изкуствена хралупа и това при височина, не превишаваща 1 м.

Парадоксален е фактът, че в „теорията на хралупата” не се вписват средностатистическите, заселени от пчелите, т.н. стандартни хралупи. Получава се така, че законът е сам за себе си, а пчелите са също сами за себе си. Тъй като кълбото в каквото и да е жилище, за да сведе загубите на топлина до минимум, се стреми да приеме сферична форма и да изолира себе си от стените с въздушен слой. Тази възможност и предоставя стандартната хралупа, в която семейството строи седем – осем пити. Важно е друго съотношение: обемът на жилището – силата на семейството. Обемът на гнездото в кошера със старанието на пчеларя в който и да е момент съответства на силата на семейството. Хралупата, заради постоянството на обема, напълно удовлетворява пчелното семейство, само на някакъв определен етап от развитието му. Даже само заради това, тя не може да бъде оптимално жилище за пчелите. В конструкциите на кошерите, които се опитват да възпроизведат хралупата, при различнитв автори, сечението на гнездото се колебае от 50 х 50 до 20 х 24 см. Всички тези кошери, носят едно название „кошер – хралупа”, всички са неудобни за да може пчеларят да се грижи за семействата и създават неудобства на самите семейства. Като следствие, при при една конструкция, пчелите не могат да зимуват без електрически нагревател, при други – кошерът – хралупа, трябва да се мести за зимуване в зимовник или барака, да се поставят в кожуси, да се оборудват с отделители на влагата и т.н. - получава се „съвсем като в хралупата?”. Реализацията на гореописаните точки в кошера не подобрява с нищо животът на пчелите, продуктивността на пчелите не се увеличава, а само добавя неудобства при грижата за семействата.

Какво още може да се взаимства от хралупата?

Влажните, замръзващи стени през зимата? Неподвижните пчелни пити? Безконтролното отглеждане на търтеи? Това, че питите с всяка следваща година стареят, почерняват? Невъзможността да се променя обема на гнездото? Всичко това, което в крайна сметка довежда до загиването на семейството или до излитането му от хралупата. Единственото, което си струва да се пренесе от хралупата в кошера – отделянето на метаболическата вода и въглеродния двуокис с помощта на живите стени на живото дърво и отпадъците на дъното. Обаче в кошера да се възпроизведе този механизъм е невъзможно. (Неголемите плюсове на цилиндричната форма на хралупата в задържането на топлината се компенсират от сухите стени на кошера). Кошерът и хралупата са две различни жилища за пчелите. В хралупата пчелното семейство живее само за съхранение на себе си като вид. В кошера животът на пчелите се управлява от пчеларя и това става в негов интерес. Кошерът повече съответства на природата на пчелите, отколкото други жилища. Да се вземе от хралупата за кошера няма какво. Всеки „хибриден” кошер – хралупа – това е само кошер, тъй като трябва да се откажем от от отдавна използваните технологични методи в пчеларството. Като в хралупа, пчелите живеят само в хралупата.