Лед-9, или защо щъркелите не искат да носят бебета

06-01-2004 г. Владимир РУПОВ Какво може да се случи, когато разлистите книга, която сте чели преди 25 години? Може да ви хрумне някаква идея. "Котешка люлка" на Кърт Вонегът ме очарова още от първата страница, на която прочетох, че четиринадесетата си книга Боконон (герой на Вонегът) е озаглавил "Каква надежда може да храни разумният човек за бъдещето на човечеството, щом познава събитията от последните милион години?". Книгата се състои от една дума и от точка: "Никаква". Прелестно! Каква надежда може да храни разумният човек за бъдещето на българското земеделие, щом познава събитията от последните 60 години и най-вече събитията от последните 14 години? Лед-9 е вещество, което при допир с вода я кристализира в лед, независимо от температурата (може и да е 35 0С) - това пък го е измислил друг герой на Вонегът. Следователно достатъчно е да пуснем едно кристалче от Лед-9 в някоя река и цялата вода на планетата ще се превърне в лед и човечеството ще загине. Предполагам, че всеки от вас е виждал локомотив. Нашата преработвателна промишленост трябваше да играе ролята на локомотив, който да издърпа напред българското земеделие. Така е ставало във всяка цивилизована страна. В България стана обратното - хранителната промишленост задържаше развитието на земеделието дълги години. Скапани мандри, скапани кланици и колбасарници изкупуваха де що намерят и произвеждаха боклуци. Естествено те са от т. нар. сив сектор на икономиката. Добрите преработватели страдаха заедно с производители и потребители - поне те така казват. Държавата с нейните институции 14 години нехаеше за този сив сектор: "Какво да се прави, братя, пазарната икономика е свобода. Всеки сам си преценява риска." И дори цитираха, без да го отбелязват, разбира се, бащата на социалното пазарно стопанство в Германия Лудвиг Ерхард за по-малката държавна намеса. Сега изведнъж като от небето паднаха санитарно-хигиенните изисквания на Европейския съюз и понеже ние примираме от желание да ни приемат в него, държавата реши веднъж завинаги да се справи с мърлячите. Стотици мандри, кланици и колбасарници ще бъдат окончателно закрити още този месец. За тях ние сълзи не леем. Те нямат място на пазара. Но какво да правят производителите, които те обслужваха? Ами и те по живо-по здраво ще отпаднат. Ще колят крави, ще спрат да гледат прасета. Ние ще се наслаждаваме на черните хроники, в които ще ни информират за преразпределение на млечните и месните пазари от мутри. Няма само с наркотици и проститутки да се занимават хората, я! То битките вече започнаха - млякото в България се превръща все повече в дефицитна стока. Мляко, пък било то и сухо, ще внесем. Правим го и сега, ще го правим и в бъдеще, няма мърдане. Месо внасяме също. Къде легално, къде контрабандно - това става с пълна сила. За преработвателите няма какво да се кахърим, те се оправят и без нашенски суровини добре. Но стотиците затворени мандри, кланици и колбасарници повличат крак към гробищата на българското говедовъдство, на българското свиневъдство, обричат стотици хиляди дребни и средни земеделски производители. Е, казват, светът е малък, а най-добре това се чувства в гробищата, защото там се сбираме по-нагъстичко. Но трябваше ли локомотивът да се превърне в Лед-9? Където и да се допре решението за затварянето на преработвателните предприятия, които не отговарят на санитарно-хигиенните норми на ЕС, ще се стеле смърт. Коя сериозна фирма ще изкупува мляко от две-три крави, бъкано с бактерии и микроорганизми, кой ще праща камион за 4-5 прасета на бай Иван? Добре, ще ни възразят, а нима такива производители са достойни за Евросъюза? Те не спазват и не могат да спазват нормите. Те са се самообрекли! Е, виж, това е цинизъм! Те не са се самообрекли, а са ги обрекли. Четиринадесет години ги обричат, лъжат ги най-вулгарно, че са свободни и горди производители. Никой не си мръдна пръста през тези години да направи нещо за т. нар. семейно фермерство. С тупане по гърдите и даване на светли примери за европейските средни семейни ферми - с това се ограничават активите на държавата и нейните институции в тази насока. Сега позорно изоставят дребния и уж среден производител (по нашенски, а не по европейски стандарти) на произвола на съдбата, дето има една дума. Дали можеше всичко това да се избегне, е твърде наивен и позакъснял въпрос. Трябвало е да се мисли върху него още преди 14 години и през всичките тези 14 години. Но кой ли може да мисли от нашите управници върху неща, които не засягат собствения им джоб? Затова сега ни чака Лед-9. Чакайте! Забравихме за щъркелите. Те какво общо имат с казаното дотук? Ето ти въпрос с повишена трудност за всички, които са носили някаква отговорност за българското земеделие през споменатите 14 години. Не можете да се сетите, нали? Ще ви помогна - няма нищо общо. Просто ако бебетата се носеха от щъркелите трябваше в Европа всички деца да са родени през март, а в Африка - през септември - нали тогава природата диктува на птиците миграционната треска. И освен това всички щяхме да сме мулати. От Африка щяха да ни носят негърчета, оттук щъркелите щяха да превозват до Черния континент бели бебета. Виждате ли колко е просто? Само трябва да се помисли. Разбира се, който може. Иначе какво да ви кажа? Нали всинца ние сме били щъркели и знаем защо бебетата не ни ги носят по въздушна линия. А Лед-9 е измислица, измислица е и политиката на българското правителство за българското земеделие.