Тропически инфекции по животните настъпват към България!

Затоплянето на климата е съпроводено и с външно неосезаеми, но неочаквани явления, каквито са много от тропическите инфекции. Повечето от тях са т.нар. трансмисивни вирусни инфекции, които се пренасят не пряко, а чрез биологичен преносител – вектор, обикновено кръвосмучещо насекомо. Вирусът попада в насекомото от заразеното животно заедно с кръвта, намножава се в него и чрез слюнката преминава при ново ухапване в кръвтта на друго животно. Една от най проучените инфекции е Синият език, която в далечното минало е циркулирала главно в Африка, а през последните десетилетия – предимно в Близкия Изток.

Инфекцията е ендемична и за Американския континент. Геномът на вируса е РНК, която обаче е разчленена на 11 отделни сегмента. Това прави възможно вирусът да се разпространява чрез многобройните си серотипове, повечето от които имат различно географско разпространение , различна имуногенност и различна патогенност.Основните вектори са дребните кръвосмучещи насекоми - Куликоиди, които се размножават в топло време около реки, блата и езера.

Женското насекомо живее около 3 седмици и през това време смуче два–три пъти кръв и снася яйца. Вируса то получава от кръвтта на латентнтно инфектирано животно. Той се намножава в чревния тракт на насекомото за кратко време и при следващото ухапваве заразява ново животно. Основните гостоприемници на Синия език са два - говедата и овцете.

Говедата са предимно безсимптомни, но много продължителни вирусоносители и са основният резервоар на вируса /около 5 месеца/ през неблагоприятните за мокреците периоди.

Овцете заболяват тежко с висока температура, треска и едеми, предимно по главата, устата и езика. Смъртността варира силно, като при някои серотипове достига до 30-40 на сто. Доскоро се смяташе, че Синият език не може да се разпространява по-насевер от 41-ия градус. Той се смяташе за класическа тропическа инфекция. Но през 90-те години той навлезе в БЪЛГАРИЯ НА ДВА ПЪТИ като широки епизоотии. Първата епизоотия обхвана в Южна България районите около Странджа и Хасковско, а вторатаЗападна България - Кюстендилско, Софийско и стигна чак до Видин. И двете епизоотии бяха предизвикани от серотип 9, но докато първата протичаше и с клиника , втората протичаше предимно безсимптомно.

Синият език проникна през Франция и Италия чак до Белгия и Германия, за изненада на европейските вирусолози Несъмнено това бе следствие от климатичните промени. Характерно бе, че у нас инфекцията не се появи през следващата пролет, не започна да станционира. Това може да се обясни с факта, че у нас зимният период е по-дълъг от 5 месеца и за новите поколения мокреци няма вече активни вирусоносители - говеда, от които да се заразят. Друга инфекция, която илюстрира значението на климатичните промени е АКАБАНЕ.

Този вирус се пренася чрез комари, протича безсимптомно, предимно в бремените овце и крави и причинява масови аборти и уродства. Самият вирус не се открива в абортирания плод, защото той е вече унищожен от появилите се фетални антитела. Затова инфекцията се доказва много трудно. Акабане е открита в Япония, но е ендемична в много тропически страни, а напоследък и в Близкия Изток. Тя настъпва и на север поради това, че нейните вектори – комарите, намират оптимални условия и в някои посеверни страни.

Открита е вече и в Турция, в Кипър, а има и сериозни съмнения, че обхваща и овчи стада в Южна България. Бяха наблюдавани аборти по овцете и кравите, при които фетусите са много слаби, със силно подути стави и с хидроцефалии – признаци, типични за Акабане. Друга тропическа инфекция, която проявва тенденции за експанзия е Чумата по конете. Това е една орбивирусна инфекция, подобна на Синия език, която се пренася също от мокреци - куликоиди , циркулира в Африка, но отвреме навреме се разпростира и на север.Преди години тя нахлу в Испания, където щеше да провали Олимпийските игри. Нахлу и в Близкия Изток - в Ирак, Турция, Сирия и други страни и хиляди коне загинаха от нея. Чумата по конете не е наблюдавана у нас, вероятно защото има рязко намаляване на конския състав и евентуалната поява на спорадични случаи не е направила впечатление на местния лекар. Но тя представлява потенциална заплаха за страната. Една непозната за нас, но опасна тропическа инфекция, също показва тенденция към постоянно разширяване.

Това е ЛУМПИ СКИН, шаркова инфекция по говедата. Пренася се пряко чрез различни кръвосмучещи насекоми и предизвиква тежки генерализирани изриви, продължителна треска и обилни изтечения.Самите изриви са различни по големина възпалителни фокуси, чиито център некротизира и се превръща в некротична тапа, която след време се изхвъря от организма.

Смъртността достига до 40 на сто. Лумпи скин бе само една локална ензоотия на границата между Южна Африка и Зимбабве, но започна постепено да се разширява на север и сега е достигнала дори до някои страни на Северна Африка. Има и десетки други, познати и непознати тропически инфекции, които при настоящето изменение на климата са станали потенциална заплаха за страната ни. Това налага да се вземат сериозни комплексни предпазни мерки.

НВМС следва да разшири и засили профилактичните мерки. А една от първите и неотложни мерки е бързото повишаване на компетентността на практикуващите ветеринарни лекари. За съжаление, дисциплината „Тропически болести” се преподава доста съкратено и е незадължителен предмет, подценяван от студентите и преподавателите. От в. Гласът на фермера