Речните раците искат добри условия и търпение

Речните раци са много ценни безгръбначни животни, които се ползват с постоянно нарастващо търсене на световните пазари. Но, за съжаление, техните природни популации с всяка година намаляват, главно заради бракониерството, периодично възникващите различни епизоотии и други причини. Установено е, че природните запаси от раци достигат своя максимум на всеки 7 години, след което започват да се снижават до минимум. В последните години голямо внимание се отделя на развъждането на раци в изкуствени водоеми. Лидер тук е Турция, където преди години са били внесени раци от водоемите в Украйна.

На външния пазар страната всяка година доставя до 7 хиляди тона раци, Испания експортира около 3,5 хиляди тона, а Китай – 1000 тона. В изкуствени водоеми, ферми може успешно да се култивират такива бързорастящи видове раци, като европейският речен рак (Astacus astacus) и езерният рак (Pontostacus leptodactylus). Раците могат да обитават всякакви пресни водоеми – реки, езера, водохранилища и т. н. Те обичат чистите, незамърсени с химични, битови или промишлени отпадъци природни водоеми: не случайно те са смятани за индикатори за чистотата на водата. Дълбочината на тези водоеми обикновено е 2-5 метра, но в отделни случаи може да достига до 8-15 м. Идеалната среда за обитание на раците е бреговата линия на различни водоеми, където добре се развива водна растителност, покриваща дъното на водоема, но не напълно. При яденето на водорасли в организма на животните се ускорява калциевият обмен, а това допринася за втвърдяването на хитиновата обвивка след линеенето.

Раците предпочитат песъчливите и глинести дъна с присъствие на варовикови породи, камъни, а така също водоеми с нормална или повишена минерализация на водата. Грунтът на брега и дъното на водоема трябва да бъдат такива, че раците да могат удобно да си изкопават дупки, макар че те могат да обитават и кухини под камъни, коренища, пънове. Най-често раците изграждат дупките си на отвесни сенчести брегове, където има малко слънце. Обичайните размери на дупката са: дължина 7-36 см, ширина – 4-18 см, височина – 2-16 см. През зимата те са разположени на по-голяма дълбочина, а през лятото – на помалка.

Раците изравят своите дупки с помощта на краката и опашката, опирайки се на своите щипки. Впрочем, опашката им е нужна не само за изкопаване на дупки, но и за плуване. Те плуват, както е известно, със задната част напред и при това удрят с опашка по водата. По дъното се придвижват бавно и често също с опашката напред. Случва се понякога раците да напускат водоемите със замърсена вода, придвижвайки се по сушата. Във вода с кисела реакция те, по правило, не живеят. Обикновено раците водят нощен начин на живот, но ако усетят наблизо плячка, те ще се впуснат в преследване, независимо от времето през денонощието. Любопитно е, че самките винаги седят в своите дупки по единично, а самците по време на зимуването нерядко се събират на групи и се зариват в тинята. Раците са разделнополови животни. Самците на речните раци например, достигат полова зрялост на третата година при дължина на тялото 8 см, а самките – едва на четвъртата година при дължина на тялото 7 см. По правило раците-самци са 2-3 пъти поедри от самките.

Чифтосването става или през октомври-ноември, или в края на зимата – началото на пролетта при температура на водата 10 градуса по Целзий. Продължителността на чифтосването е 2-3 седмици, оплождането е външно. При късно чифтосване и ниски температури оплождането се осъществява за няколко дни. Хайвера самките снасят през нощта, на тихо, в течение на 2-3 часа. Тяхната плодовитост зависи от размера им, физиологическото състояние, времето през годината и други фактори. По крачетата им може да се намират 110-480 хайверни зрънца. Благодарение на движението на крачетата хайверът постоянно се намира под въздействието на свежа вода.

В периода на износване на хайвера самките са много предпазливи, крият се в дупките си и излизат от тях само за да си търсят храна. Зародишите в хайвера се развиват в продължение на 7-8 седмици. През това време самката се грижи за хайвера и го почиства от слуз. Малките рачета (личинки) се излюпват от хайвера най-често през третата десетдневка на май и първата десетдневка на юли при температура 21-24 градуса по Целзий. Първите 2-3 дни те висят на специални нишки, след това тези нишки, се късат, рачетата с помощта на малките, извити назад кукички на своите щипки се прикрепват към обвивката на яйцето. В такова състояние те се намират 5-8 дни, хранейки се само за сметка на запасите от жълтък, който е разположен под гръбната черупка. До десетия ден настъпва първото линеене, след което личинките започват да приличат на възрастните раци. Теглото им е 21-30 грама, дължината на тялото – 1,1-1,2 см.

Рачетата се хранят самостоятелно, но при неблагоприятни условия се крият под коремчето на майката. Между 13-ия и 20-ия ден настъпва второто линеене, след което личинките стават напълно самостоятелни. В периода на линеене рачетата се намират в укрития. През това време те израстват, изправят крачетата си и започват да движат своите щипки, мустаци, очи. Понякога щипките и крачетата се откъсват, но след това се възстановяват. Найчесто линеенето става през май-август. Линеенето при раците настъпва многократно: през първата година – 8 пъти, на втората – 4-5 и на третата – 3-4 пъти. Първите 1-1,5 месеца от живота на малките рачета е много опасен период: те са особено подложени на болести, могат да послужат за храна на риби, ондатри, водоплаващи птици. Още един любопитен детайл от живота на раците: в търсене на храна те мигрират, хранейки се главно с безгръбначни – червеи, мекотели, насекоми и техните ларви, дребни ракообразни и др., а така също с богата на калций водна растителност, дребни рибки.

Оптималната температура на околната среда за пълноценно хранене на възрастните раци е 1721 градуса по Целзий, а на личинките – 18-23 градуса. Независимо от грижите на самките за потомството, раците може да се изяждат едни друг. Това явление е обусловено от груповия начин на живот, честото линеене, нееднаквия растеж. Едрите индивиди изяждат подребните. С развъждане на речни раци се занимават в много страни по света. Освен Турция, Испания и Китай, това са Русия, САЩ, Германия и др. Във всяка страна има разработена собствена технология за производството на раци, но основните изисквания са следните: наличие на водоеми с глинесто дъно и вода, обогатена с кислород, поддържане на постоянен летен температурен и хидрохимически режим. За развъждане на раци може да се използват специализирани, фермерски, а така също частни и градински участъци, на които има водеми.

При развъждането на раци важно значение има заготовката на самки с жив хайвер на крачетата и тяхното транспортиране във фермите за раци. За да се отгледа 1 тон раци, е необходимо да се подготвят 500-600 самки; те се улавят в природните водоеми. В стопанствата се осъществява доинкубация на зародишите, намиращи се върху крачетата на самките. При това е много важно да се създаде добър водообмен и аерация на водата. При развъждане на раци е необходимо постоянно да се наблюдава качеството на водата, да се контролира количеството на разтворения в нея кислород и водород. Водообменът трябва да бъде около 50 литра в минута на 1000 кв. м водна площ. Следва също щателно да се изучат природните хранителни ресурси на водоема: водорасли, зоопланктон, червеи, риба и т. н. Наличието на природна хранителна база позволява да се съкратят разходите за отглеждане на раците.

Раците-производители се настаняват във водоеми с площ около 0,1 хектара, дълбочина – 1-1,5 м, с плътност 1-5 животни на 1 кв. м. При температура на водата над 7 градуса по Целзий раците се хранят с прясна или варена храна: месо, зеленчуци, мекотели и т. н. Средната денонощна норма трябва да бъде 2 на сто от телесната маса на рака.

Храната се поставя върху дървени плоскости с размери 40 х 40 см. При този начин на развъждане личинките от първи стадий се появяват през май-юни. След второто линеене рачетата се улавят и преместват в друг водоем. Едногодишните раци се преместват отново в друг водоем, където плътността на животните е помалка. В края на втората или през третата година раците достигат дължина 9-10 см. Отглеждането и развъждането на раци е възможно и в домашни условия, например в аквариуми, но в този случай се получава малко количество личинки. Тяхното изхранване и оцеляване създава много грижи. Ето защо израстването на раците до търговски размери в домашни условия е много сложно.