Касисът се формира най-често като обикновен храст и резитбата му се извършва късно наесен след листопада, но до започване на мразовете или рано напролет преди набъбването на пъпките. Дебелите клонки се отрязват с тесни триончета, тънките - с овощарски ножици. След засаждането на растенията слабите клонки се режат над една пъпка, силните - над 2-3, а ако са гъсто разположени - и над повече пъпки. Броят се и дребните, понеже те са дървесни и дават силни клонки. Отрезите се правят ниско, чепове не се оставят. При добри грижи израстват 3-5 клонки (издънки).
През втората година от тях се избират за плододаване и като бъдещи основни клонки 3-5 добре развити и правилно разположени в пространството. Най-силно развитите може да се съкратят слабо, за да се получи равномерност в развитието на всички оставени клонки. Издънките, по-ниски от 40 см, се изрязват до земята. През третата година се запазват нови 4-5 добре развити основни клончета, през четвъртата - също. Храстът е вече оформен и трябва да има 16-20 основни клони - 3-4 едногодишни, 3-4 двугодишни, 3-4 тригодишни и 3-4 четиригодишни, които да са силно развити и повече или по-малко отдалечени един от друг. За основни клонки се оставят само издънки, израсли в празни места на храста, или в близост с тригодишни и четиригодишни стъбла, но в никакъв случай не до други на тяхната възраст и до двугодишни клонки. Плододават клонките на 1-, 2-, 3- и 4-годишна възраст.
Плододаващите храсти се режат всяка година. Основните клонки, от които са получени вече 4 реколти, се изрязват ниско до земята. Разпознават се лесно от по-младите по тъмносивия им до матовочерен цвят. Освен застарелите клонки (с прираст на продължението под 10 см) се изрязват също и излишните, израстващи от основата на храста, за да се избегне сгъстяването, а също така счупените, полегналите и нападнатите от гъбни болести, стъклянка, акари и други вредители. При плитко засаждане на растенията и висока резитба за формиране издънки не се образуват и храстите закържавяват бързо още през първите години.
В такъв случай цялата надземна част се изрязва до земята, израстват нови издънки, чрез които храстите се подмладяват. Когато не се полагат грижи, т.е. не се прави резитба, не се полива, не се тори, плододаващият храст престава да образува нови клонки, а старите спират да растат. Тогава старите 3-4-годишни основни клонки се изрязват почти до земята. Запазват се само няколко от най-силните едногодишни, двугодишни и тригодишни основни клонки. След тази подмладяваща резитба за храстите се прилага висока агротехника и от тях се получават добри добиви до 12-13-годишна възраст.
