Полза и значение на пчеларството

02-12-2003 г. 1. В началото бе търсенето на нещо сладко У всички хора се крие предпочитание към сладкото. Може ли днес човек да си представи, че преди около 150 години медът е бил почти единственият подсладител, а захарта - рядкост (за обикновения потребител) и трудна за набавяне "Сладко" хората в миналите времена намирали в горските боровинки, дивите плодове, някои корени - и в меда, който открадвали от пчелите (подобно на мечките) от техните гнезда. Така от средата на каменната епоха (близо 8000 години) медът е бил сладката подправка. Захарта, позната в Централна Европа чрез кръстоносните походи, можели да си позволят само князете до ХVІ в. Едва тогава, когато кораби от западноиндийската плантация започнали редовно да превозват захар от цвекло до Европа, захарта навлязла в домакинството на заможния гражданин, пише сп. Пчеларство. Тъй като вносът на захар изисквал "валута", европейските страни стимулирали през ХVІІІ в. пчеларството като собствен източник на захар - княгиня Мария Тудор основала във Виена през 1769 г. училище по пчеларство. Така медът останал, особено за обикновения народ до ХІХ век, общо(използваният) подсладител за ястия и напитки, също и за някои вина. В този смисъл значението на пчеларството е било еднакво с това на съвременната захарна индустрия до началото на ХІХ век когато захар започва да се добива от цвекло. Освен това медът през Средновековието е бил основната съставка на упойващата напитка “мет”: медена бира, медено вино. Производителите й имали значението на сегашните пивоварници. 2. Когато восъкът станал важен като меда Първоначално медът се "доставял" в достатъчни количества от "медните ловци", претърсващи гнездата на дивите пчели. Но когато освен мед възникнала и нуждата от восък, броят на дивите кошери не достигал и се наложило целенасоченото отглеждане на пчелни кошери. В бронзовата епоха пчелният восък е използван за модел на трудоемката техника на металолеенето. Голямата нужда от пчелен восък обаче възникнала вследствие на употребата на восъчни свещи при християнското богослужение С възникването на манастирите и чрез масовата употреба на восък за осветяване на олтара и свещи (от около V век) пчеларството си осигурило важността за цялото Средновековие. При Реформацията църковната нужда от свещи рязко намаляла. Но затова пък по време на Ренесанса се повишила културата на живот и стандартите, с което нуждата от свещи за осветление в дворянството и в градските къщи се покачила неимоверно. При обикновените хора все още горели факли, лой и борина. Други интересни технически приложения, отнасящи се само за пчелен мед, не са особено значителни с оглед на количеството: дървени дъсчици, покрити с восък - за ролята на тефтери, восъчна скулптура, изобразително изкуство. 3. Пчеларството - важен източник на налични пари (кеш) В нашите стопанства с неособено плодородни ниви и поляни дълго време наличните пари идвали от пчеларството при продажбата на мед и восък. Земеделието и друг вид животновъдство служели основно за лично ползване. Чрез меден десятък, пчелен десятък и лихва върху восъка господстващите си осигурявали дял в този вид доходи. В по-ранните времена учители и пастори също се занимавали с пчеларство за повишаване на дохода с продажба на мед и восък. Дори днес за много пчелари допълнителният доход е мотив за пчеларството. 4. Запълнено свободно време днес Какво кара някои хора да се занимават с пчели? Какъв е поводът за пчеловъдството? Най-честият отговор на тези въпроси гласи: интерес към кошера, неговия живот, постижения, филми за пчели по телевизията, урок по биология в училище, случайна среща с някой пчелар или консумацията на мед. Често може да се чуе: "Дядо ми беше пчелар, така и аз се запознах с пчелите." Икономическият аспект за поемането на бизнеса от бащата или дядото като основна или допълнителна дейност също оказва своето влияние. Дори поводът за пчеловъдството отначало да е бил различен, по-късно за всички пчелари е ясно - кошерът ги привлича и въвлича в своя живот, от който те не могат да се откъснат. Било радостта от пълните с мед гърненца или възхищението от живота на тази високоорганизирана държава от насекоми, или работата на открито - пчеловъдството представлява пълноценно и смислено запълване на свободното време. Почитатели се срещат във всички професии: от държавния президент до пощальона, от университетския преподавател до селския учител, от директора на фирмата до работника. 5. Предпоставка за производство на овощни и зърнени култури Медоносната пчела, в качеството си на опрашител, е добре дошла гостенка на цветовете на растението. Провежда се оживена търговия: растението предлага храна на пчелите в замяна на опрашване. Това осигурява размножаването на растенията, защото само по този начин се стига до образуване на плодове и семена. Може да се изходи от факта, че опрашителната дейност на пчелите в стопанството и градинарството създава стойност, надвишаваща около 15 пъти печалбата от мед и восък Има се предвид опрашителната дейност преди всичко в отглеждането на овошки, храсти и маслодайни култури. Медоносната пчела е най-важното опрашващо насекомо, използвано от човека Тъй като медните пчели като популация презимуват, пчеларите в ранна пролет разполагат с много работливи "сътруднички", когато се наложи опрашване. Собствениците на овощни градини плащат на "техните" пчелари годишно около 160 000 евро (става дума за определен регион в Германия - Долна Саксония) - премия за опрашване, за да се осигури реколтата от плодове от 4000 кошера. Тези 160 000 евро са инвестирани добре: тези 4000 кошера допринасят около 70 млн. евро в общата печалба от овощарство в стара провинция, докато от продажби на мед донасят само 0,5 млн. евро за година. В Долна Саксония производителите на зърнени култури имат договори за опрашване с пчелари за да осигурят необходимото опрашване за производството на семена. Наред със селективната работа в посадъчните къщи в Долна Саксония се отглеждат семена на 3500 хектара земя. 6. Важен член от екологичната верига в природата Ако все още значението на пчелата като опрашител в селското стопанство може да се остойности и да придобие количествени измерения, то екологичното й значение за диворастящите цветни растения е неизмеримо. Плодовете, получени вследствие на опрашване, поставят основата на хранителната верига на множество птици и диви животни. Приносът на медоносната пчела в това звено на екосистемата е значителен, но досега неизмерим. Частта на медоносната пчела в общото опрашване от насекоми по отношение размножаването на дивата флора трудно може да се представи в цифри. При оценката на екологичното значение на медоносната пчела и пчеларството трябва да се има предвид, че медоносната пчела е крайно специализирана в "не-специализация". Това си има своето обяснение във формата (начина) на живот на медоносната пчела като най-издръжливата и силна държава от насекоми. Всички видове насекоми, живеещи в големи колонии, имат нужда от широкоспектрова, сигурна храна. При пчелите това означава, че не трябва да бъдат придирчиви по отношение на видовете растения, от които намират храната си. Медоносната пчела е в този смисъл "инструмент за обикновени/нормални задачи". Тя осигурява разнообразие в дивата флора и помага за възобновяване на равновесието в нарушени растителни екосистеми Широкомащабното отглеждане на монокултури е довело до застрашаването на диворастящите цветни растения до степен, до която естествените им опрашители не намират храна и подслон при тях. В този смисъл пчеларството придобива ново значение на много места. Кошерите с нуждата от храна използват чрез сборни ята само такива източници на медоносна реколта, които са накуп, т. е. има изобилие. По този начин възниква конкуренция между кошери при гъсто население. Твърдението, че по-нататъшното съществуване на популациите от диви пчели, чиито изисквания за храна са различни от тези на медоносната пчела, е застрашено от пчеларството, за Европа е недоказано предположение, възникнало от наблюдения от области (напр. в Америка), където първоначално медо-носната пчела не е съществувала. Там, където медоносната пчела е съществувала от хилядолетия и от много векове е използвана в полето, в гората, из ливадите, тя не застрашава размножаването на дивата пчела чрез конкуренция на растения. Промяната в климатичните условия и преди всичко промени в използването на земята имат доста дълбоко влияние!