Третирайте срещу неприятели само с позволените препарати

Познат ме насочи към използването на препарата алуминиев фосфид (Aluminium phosphine), даде ми подробни инструкции за употреба и вече 6-та година май забравих за този вредител. Баща ми (беше пчелар с 50 год. практика) използваше опушване със сяра, но пак имаше проблеми. Сега в Internet чета за всякакви чудновати практики с ароматни масла, орехова шума и др., които естествено не дават резултат. Пак там попаднах на информация от 2003 година, че препаратът е забранен за употреба. Та точно това искам да Ви попитам, вреден ли е за пчелите алуминиевият фосфид? Надявам се на отговор и Ви благодаря предварително. Люба Тодорова

Няма други природни продукти, които в такава голяма степен да са обвързани със самата природа, както медът и пчелните продукти. Ето защо, ако ние желаем наистина да хапваме мед, е необходимо стриктно да съблюдаваме редица изисквания свързани с технологията на неговото производство – пчелите да се третират срещу неприятели само в съответното време и само с позволените (!) към настоящия момент препарати. Едно от тези изисквания е опазването на пчелните пити от восъчния молец. В исторически план в България, а също така в пчеларския свят са се използвали доста препарати срещу восъчния молец, но от началото на този век в България голяма част от тях вече са забранени.

Първо Aluminium phosphine [Алуминиев фосфид] е активно вещество от групата на фосфините [phospine], което влиза в състава на голям брой готови продукти с различно търговско име и различни производители. Съгласно Справочника на НСРЗ със списък на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита, регистрираните торове, подобрители на почвата и хранителните добавки, издаден от Министерството на земеделието и продоволствието за 2008 година въпросното активно вещество Aluminium phosphine влиза в състава на Алуфос (овални таблетки), Валсафид, Делиция (газстоксин палети или газстоксин таблетки), Деция (газ-екс-Б торбочки), Куикфос (овални таблетки или дражета/пелети), Текфос (пелети или таблетки), Фостоксин (таблетки или пелети). В състава на тези препарати активното вещество е 56-57%., произвеждани от Имаспро, Стоктон кемикъл, Делиция Фрайберг, Деция Дегеш, Юнайтед фосфоръс, Бекиза Бернардо. Всички тези препарати се използват срещу житната и оризова гъгрица, малък зърнов бръмбар, брашнен бръмбар, зърнов молец, малък брашнен бръмбар, сирамски брашнояд, мавритански брашнояд, ръждиво-червен зърнов бръмбар. Препаратите са от І група (!).

Второ Същите тези препарати заедно с други препарати (например, нафталин), които за голямо съжаление все още не малка част пчелари по стара традиция използват за опазване на пчелните пити от восъчния молец, не трябва да се допуска тяхното присъствие и използуване на който и да е било пчелин, по какъвто и да било повод. Производните на тези препарати даже и в минимални количества (ppm) се натрупват във восъка, следователно в меда и пчелните продукти. Една от множеството причини за нарастващата смъртност на пчелните семейства е именно използването и натрупването на подобни препарати в цветния прашец, нектара, а след това в самия мед, пчелните килийки. Всички тези остатъчни количества от своя страна токсично се отразяват върху физиологичното развитие и жизнеспособност на самите пчели. На основание чл. 15 (2), т. 2 от Закона за защита на растенията има изготвен списък на активните вещества, за които Европейската комисия е взела решение да не бъдат включени в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз, и които да се използват за производство на продукти за растителна защита с цел предлагане на пазара и употреба на територията на Република България. Под №1 в този списък фигурира Нафталин!

И така, трябва да си кажем, че в доста страни с развито индустриално пчеларство (например, САЩ, Канада и др.), които по принцип са доста чувствителни към природния начин на живот и пчеларстване, се използуват всевъзможна гама от препарати и продукти за борба срещу неприятелите по пчелите, които от доста години са забранени в България, но това си е техен проблем! В статистическо отношение съгласно произвежданите количества мед и пчелни продукти България по никакъв начин не може да влияе върху конюнктурата на международния пазар, но със своите превъзходни качества на пчелните продукти – да, и то още как! А за да се заговори наистина за добрите качества на българския мед ние всички, съвместно трябва да бъдем съпричастни към това дело.

Oт в. Пчела и кошер