ВАРОАТОЗА - II

Щетите от вароатозата са много по-големи и незабележими от пчеларя поради външно невидимите увреждания на пчелите. Акарите извличат белтъчините от пилото. При наличието само на един акар мастното тяло на по-късно излюпилите се пчели може да намалее с 23 на сто, а при два акара – с 40 на сто.

При паразитирането на 3 до 5 акара върху една пчелна ларва, от нея се излюпва пчела с 5-10 на сто по-малко тегло и с 40 на сто по-малко белтъчини в сравнение с неопаразитените.

Акарът V. destructor на всеки два часа отнема по 0,1 мг хемолимфа, а дневно – 1,2 мг, или приблизително 1 на сто от теглото на пчелата.

Това предизвиква значително съкращаване на живота на зимуващите пчели. Влияе върху развитието на глътъчните жлези, на отделянето на достатъчно количество пчелно млечице, съкращава живота на пчелите, вследствие на което се намаляват грижите им за пилото. Намалява почиствателният инстинкт на увредените пчели. Това довежда в инвазираните семейства до появата на факторните заболявания – варовито пило и мехурчест гнилец.

Икономическите загуби от вароатозата не приключват само с високата смъртност. Инвазираните, но не умрели пчелни семейства отслабват, някой от тях заболяват от европейски гнилец, американски гнилец и вирусни болести, осиротяват, други напускат кошерите или биват подложени на кражби и нападения. Част от тези семейства не са продуктивни. Реалните размери на тези щети, причинени от вароатозата могат да се отчетат само ако се вземат под внимание следните обстоятелства – разходите за лекуване, за работа на пчеларя, стойността на изразходваната захар за възстановяване на семействата и запасяването им през есента и високата смъртност след 2-3-4 години.

ПАТОГЕНЕЗА

Взаймоотношенията между акара и неговият гостоприемник – пчелата, респективно семейството са много сложни. Въпреки проведените в продължение на пет десетилетия изследвания, съществуват много неизяснени моменти в патогенезата на вароатозата. Това обстоятелство все още заблуждава част от пчеларите и специалистите в оценката им по отношение на вредното влияние на този акар върху пчелното семейство. През първите две-три години процента на опаразитеност е малък и са засегнати отделни какавиди, ларви, пчели и търтеи, тяхната загуба няма решаващо значение за съдбата на пчелното семейство, но с увеличаване на процента на опаразитеност на ларви, какавиди, пчели и търтеи семейството отслабва и накрая загива или напуска гнездото.

Наблюденията, извършени във всички страни, в които е разпространена вароатозата, както и у нас, показват, че акарът V. destructor вече е със силно изразена патогенност за медоносната пчела и причинява тежки увреждания на пчелите в цялото семейство.

Опаразитените търтеи са без полова потентност. От опаразитените с единични паразити ларви и какавиди се излюпват пчели работнички със скъсени коремчета и понижена работоспособност. От ларви с 2-6 акара се излюпват пчели, респ. търтеи , с различни дефекти – без крила, без крачка, със скъсено коремче, дефектни гърди или едно крило. Това се демонстрира през месец август и през есента, когато степента на опаразитяване се повишава силно и поради липса на търтеево пило, бива засегнато и откритото работническо пило. Нападнатите ларви са силно подвижни и падат върху дъното на кошера. Животът на пчелното семейство се нарушава поради измененото съотношение между отделните възрастови групи. Продължителността на живота на опаразитените пчели, търтеи и майки се скъсява силно. Теглото на тези пчели се намалява.