Крушите гният по-бързо от ябълките, защото не могат да „дишат"

Според най-новите проучвания, крушите гният по-бързо от ябълките, защото не могат да „дишат". Това откритие би трябвало да доведе до разработването на нови начини за съхранение на този вид плод.

Според информация публикувана в сайта на Discovery, учени от Католическия университет в Льовен (Белгия) под ръководството на Петер Вербовен и техни колеги от Европейския център за синхротронна радиация (ESRF) са провели серия от експерименти, чиито резултати са публикувани в списание „Plant Physiology".

След като една ябълка или круша се откъсне от дървото, тя продължава да "диша", казват учените. За да останат здрави плодовете, до клетката трябва да постъпи минимално количество кислород. В противен случай, плодовете започват бързо да се развалят.

Учените провеждат редица опити, насочени към установяване защо крушите, започват да се развалят по-бързо от ябълките. За да направи това, Петер Вербовен и неговия екип, поставят проби от всеки плод на пътя на синхротронни лъчи и получават в 3D-модел с висока разделителна способност.

Според хипотезата, предложена от учените както ябълките, така и крушите съдържат микроскопични канали свързващи клетките, по които въздуха навлиза дълбоко в плода. Изображенията, получени с помощта на синхротронни лъчи позволяват да се види голяма кухина, разположена между клетките на ябълката, докато при крушите тази кухина е много по-малка и представлява мрежа от взаимосвързани канали.

По този начин размерът на празни пространства в ябълката често превишава размерът на съседни клетки, а някои клетки по никакъв начин не са свързани с тези кухини. В крушите кухините между клетките са по-малки от околните клетки и всяка клетка е заобиколена от гъста мрежа непрекъснати кухини.

"Все още не съм успял да разбера, колко въздушни потоци са формирани в рамките на плодовете и защо ябълката има разпръснати кухини, докато крушата - непрекъсната канална микроструктура - казва Петер Вербовен. Микроскопичните канали в крушите са толкова малки, че доставките на кислород са изключително ограничени и клетките бързо губят способността си да „дишат" кислород."

Изследователите се надяват, че работата им би довела до по-добро разбиране на процесите на разлагане, които се осъществяват в плодовете след тяхното събиране и ще намерят отговор на въпроса, защо някои плодове са по-податливи на гниене. Друга възможна област на приложение на резултатите от изследването може да бъде създаването на компютърни модели, които изчисляват концентрацията на кислород в отделни клетки от тъканите на плодове.