Търговци искат зърно на безценица, производители търсят износ

25-07-2008 г. Реалната цена на тон пшеница от новата реколта трябва да е над 350 лева за тон, категорични са зърнопроизводителите. Стопаните да се въздържат да продават зърното си в следващите няколко месеца, докато пазарът не се успокои, призовават от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Като изнудване определят цената, която в момента търговците предлагат за пшеницата от новата реколта, производителите. До момента зърнопроизводители от Плевенско - основно от земеделските кооперации, са продали зърното от новата реколта на цена 250-260 лева/тон, притиснати от липсата на средства за разплащания, в това число и към банки. Сега “цената” е още по-ниска и стига до 220 лева/т като долна граница. Според председателя на Регионалната асоциация на зърнопроизводителите Георги Милев износът на хлебно зърно към Гърция и Румъния сега върви с пълна сила - Добруджа и Южна България изнасят големи количества на цена 330-360 лева/тон. Иначе жътвата на хлебното зърно в Плевенско вече приключва - над 90% от реколтата е прибрана, научихме още от Георги Милев. Което е добре, предвид дъждовните “горещници” тази година. Средният добив за региона ще е 420-430 кг/дка, което означава, че като цяло годината за стопаните е добра. Производителите, които са продали на ниска цена, няма да фалират, защото добивите са добри, но няма да имат и печалба, което отново ги поставя в затруднено положение, допълни Георги Милев. Според него на базата на тазгодишните добиви от страната безпроблемно могат да бъдат изнесени 1.5-1.6 милиона тона жито, без това да се отрази на зърнения баланс в страната. Още повече, че на митниците вече не се иска сертификат от Националната служба по зърното, за да има износ, защото става въпрос за транспортиране между страни, членки на ЕС. Според ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите тази година качествената пшеница би трябвало да се купува на цена над 340-350 лева за тон, защото такава е европейската минимална цена. Европейската комисия въвежда защитни мита, които трябва да бъдат наложени и на България като външна граница на ЕС. Казусите, които се формират в края на жътвената кампания извън цената, са два. Първият е свързан с качеството на зърното. Най-общо качеството на зърното е добро, коментира Венцислав Милев, шеф на Националната служба по зърното в Плевен. Разбира се, в различните землища качеството на зърното е различно - глутенът варира от под 20 до 30. По-лошото качество на зърното е на места, където агротехниката не е на ниво, но там, където има добра агротехника, качеството на зърното е много добро, каза още г-н Милев. Тази година хлебната пшеница обаче има по-голямо отпускане, което хлебарите ще трябва да преодоляват с подобрители в брашното. От Венцислав Милев научихме още, че тяхната служба събира информация от всички, които съхраняват над 200 тона зърно, с което реално се увеличава сферата на дейност на службата. Така стигнахме до втория казус - съхраняването на зърното. Стопаните от региона масово се оплакват, че няма къде да съхраняват пшеницата. Оказва се обаче, че това не е така. Напротив - лицензирани складове в Плевенско, а и в Ловешко стоят полупразни тази година. И в нелицензираните складове има свободни вместимости. Венцислав Милев посочва няколко възможности - складове със свободни обеми към момента има в Обнова, в Левски, Ловешки мелници, в Чомаковци, Горни Дъбник, Червен бряг, в Гулянци. Част от кооперациите също имат собствена складова база, така че съхранението не би трябвало да бъде проблем за стопаните. Ниската изкупна цена и двата казуса, свързани с качеството и съхранението, са част от цялата верига зърно-брашно-хляб. Тоест стигаме до още един казус, касаещ джоба на българина - цената на хляба. Дали производителите искат или не, изкупната цена на зърното бележи рязък спад. Той неминуемо се отразява и на цената на брашното. Само цената на хляба си е същата. Тоест в края на тази жътвена кампания в спекулативните игри ролите са разменени - до края на миналата година хлебарите се задъхваха от космически цени на брашната, а сега цената на брашната е с около 50% по-ниска. Увеличението на цената на електроенергията е около 10%, така че сега хлебопроизводителите би трябвало да прекалкулират цената на насъщния.