Екскориоза (Phomopsis viticola) Екскориозата е болест, която се развива през цялата вегетация, но най-силно засяга младите леторасти. Тя води до загиване на основните пъпки, изтегляне на рамената и тяхното отмиране. Борбата е възможна само чрез ранно пролетно пръскане за предпазване на леторастите от първични заразявания. Това третиране се прави по-рано от пръскането срещу мана.Има две възможности за извеждане на борбата: използване на контактен препа¬рат Антракол двукратно – първо при разпукване на пъпките, фаза “зелен връх” и второ във фенофаза “пеперуда” 3-4 лист. еднократно третиране с Микал Флаш или ВЕРИТА при 40% разпукване на пъпките, фаза “зелен връх”. Осигурява се системно унищожаване на зимуващия мицел от алуминиевия фозетил и превантивно действие на контактната съставка. Това третиране елиминира нуждата от повторение във фаза 3-4 лист.
Обикновена мана по лозата (Plasmopara viticola) От къде идва и кога започва заразата? Гъбата зимува в окапалите листа в почвата. Напролет изхвърлянето на спорите започва още при температура 110 С и влажност на почвата 70% (кал). Ако има формиран летораст около 10-15 см и задържане на водни капки по листата за 2-3 часа (дъжд, роса) първите заразявания са възможни. Ето защо не бива да се чака определена дата или първи заразявания за начало на пръсканията, а борбата трябва да започне още щом са налице горните условия, за да се осигури превантивна защита на лозата на време. Критичен период и избор на препарат за първи и околоцъфтежни пръскания. Най- критични са фенофазите, когато може да има директно попадение върху чепката и от там загуба на реколтата. Това са фазите от поява на ресата (BBCH 55-57), цъфтеж, до големина на зърната „грахово зърно” (BBCH 75-77). Превантивната борба с маната е най-ефикасния начин за нейния контрол. В този пе¬риод лозата се развива много бързо и употребата на контактни или локално системни фунгициди не е най-удачния избор защото бързо се открива нетретирана повърхност. Наложително е приложението на пълно системни препарати като Микал Флаш и ВЕРИТА. Редуването на Микал Флаш и ВЕРИТА в най-критичните периоди - от началото, по време на цъфтеж, до фаза „грахово зърно” е необходимо за насищане на лозата с алуминиев фозетил, осигуряване на постоянна имунна защита и постигане на максимален ефект. Няма риск от поява на резистентност към алуминиевия фозетил поради начина му на действие като „ваксина” срещу болестта. Микал Флаш и ВЕРИТА могат да коригират и известен пропуск в пръскането поради пълната си системност. Благодарение на имунната стимулация и пълната системност интервала между пръсканията може спокойно да бъде удължен до 12-14 дни. ВЕРИТА е особено подходяща за първите пръскания защото освен системност притежава и много добър лечебен ефект и може да изчисти започнала зараза. Микал е най-подходящ за пред и следцъфтежно пръскане. Ако се използват контактни препарати (Антракол, манкоцеб, дитианон) интервалът на пръскане е максимум 3-5 дни. При употреба на локално системни продукти в периода на силен растеж и цъфтеж (Мелоди, диметоморф, симоксанил) интервалът на пръскане е максимум 8-10 дни. Избор на препарат след фаза грахово зърно След преминаването на най-критичните момен¬ти по залагането на добива отпада възможноста от директна атака на зърната и маната се разви¬ва само по листата. Задачата е да ги опазим за да гарантираме изхранването на гроздето и пости¬гането на оптимални фенологични показатели. Изборът е между контактни и локално системни продукти и се определя от условията, площите и възможността за реакция. На малки площи може да се използват контактни и локално-системни препарати. Периодът на пръскане се определя от падането на дъжд или задържането на роса. Ако площите са голе¬ми и не може да се напръскат в рамките на два дни и превалява пръскането трябва да продължи по схема с локално-системни препарати. Байер предлага два продукта на база ипроваликарб – Мелоди Компакт и Мелоди Комби. Мно¬го съществена е фазата «затваряне» на чепката. Тогава все още е възможно заразяване през чепка¬та/дръжката на гроздето (форма «кафяво» гниене). Чепката трябва да се опръска много качествено за да се получи насищане с препарат във вътрешността и. най-подходящ е Мелоди Компакт заради съдържанието на мед, която «стери¬лизира» вътрешността на чепката и заздравява ципата на гроздето. За опазване на листната маса Мелоди Компакт и Мелоди Комби може да се редуват по схемата. Поради спиране на активния растеж периодът на пръскане е 10-12 дни при превалявания или може да съвпада с периода между две превалявания при засушаване. Употребата на Мелоди е до 4 пъти на сезон. Заради съдържанието на мед Мелоди Компакт е много подходящ за използване в периода на прошарване за узряване на дървесината и заздравяване ципата на гроздето. Действия при допускане на зараза от мана, лечебен и антиспорулантен ефект Ако се допусне заразяване с мана, за да се справим с нея трябва добре да познаваме поведението на гъбата. Заразяването започва с навлизане на зооспорите през устицата. Те са разположени по долната повърхност на листата, по младите леторасти, по ресата, зелената чепка и зърната до фаза „грахово зърно”. В момента на навлизане на зооспората започва „инкубационния” период без видими признаци. Той завършва с появата на първите симптоми – „мазните” петна. В началото гъбата се развива в междуклетъчното пространство за сметка на собствени ресурси. Това е т.н. автономна фаза – няма видими симптоми. След това тя навлиза в клетките и започва да паразитира – все още няма симптоми. Те се появяват малко по-късно като „мазното” петно по горната повърхност на листата. С това приключва инкубационния период на гъбата. Дъл¬жината му варира спо¬ред температурата и при 200 - 260 С е едва 4 дни. Лечебен ефект можем да постигнем само по време на автономната фаза от развитието на гъбата, когато тя е уязвима. Дължината на този период е половината от инкубационния и при 22° С е 48 часа, а при 18° С е 72 часа. След това гъбата започва да паразитира и става недосегаема за каквито и да е фунгициди. Ако няма превантивна защита всеки дъжд може да даде начало на заразяване или инкубационен период. Ако след период на засушаване и разтеглени пръска¬ния бъдем изненадани от дъжд, вероятността да допуснем зараза е много голяма. С контактни препарати не можем да проникнем в листата и да спрем болестта ето защо те не са приложими в такава ситуация. Ле¬чебен ефект имат само локално системните и пълно системните препарати при положение, че ги използваме до 48-72 часа след дъжда. С отлично лечебно действие са препаратите Мелоди Комби и Мелоди Компакт на базата на ипроваликарб и ВЕРИТА. Ако пръскаме навреме с тях болестта ще бъде ликвидирана и няма да се стигне до появата на симптоми. Ако поради невъзможност да се влезе в лозето 2 дни или лоша организация се закъснее и се пръска по-късно вече не можем да по¬стигнем лечебен ефект а трябва да търсим препарати с антиспорулантно действие за да ликвидираме спо¬роношението. Но след пръскането гъбата остава жива вътре в клетките и ако времето е влажно след 3 дни на същите петна ще избие отново налеп. Единствено лозата може да убие гъбата чрез некроза на тъканите. Ето защо при допускане на развитие на спороношение от мана са необходими две последователни третирания през 3 дни за да можем да ограничим разпространението на гъбата вътре в листа и да не допуснем нови заразявания. В същото време даваме шанс на лозата да ликвидира петната чрез некроза. Ипроваликарб е най-мощният антиспорулант в лозарството към момента. Най-добър ефект се постига като първо се пръска Мелоди Компакт и след три дни Мелоди Комби. ВЕРИТА съдържа в себе си феномен, който е също с много силно антиспорулантно действие и може да се използва в такава ситуация.
Брашнеста мана (Uncinula necator): У нас гъбата зимува като удебелен мицел под люспите на пъпките. Напролет заразяването става много рано и болестта се развива системно със самите леторасти. Брашнестата мана се развива през цялата вегетация като напада всички зелени части на растението – листа, леторасти, реса и ягорида. Най-голяма е вредата от цъфтеж до прошарване на гроздето, когато може да причини огромна загуба на добива защото гроздето се напуква. По-късно по местата поразени от брашнеста мана се развиват сиво и мокро гниене. Леторастите са с много отслабена студоустойчивост и лесно измръзват през зимата. Благоприятни условия за развитието на болестта са температури 25-28° С и влажност на въздуха 60-80%. За разлика от обикновената мана, брашнестата мана не изисква капка вода, а заразява директно през епидермиса. Температури над 29°С затормозват развитието на патогена и не се образуват нови спори, а над 37°С гъбата загива. Ключов момент за овладяване на инфекцията е ликвидирането на зимуващата зараза. Това става с много ранно пръскане във фаза „пеперуда” (BBCH 13). Това пръскане е самостоятелно и не съвпада с борбата с обикновената мана. Най-добре е да се използват системни препарати с лечеб¬но действие. Такива са триазолните препарати и спироксамина. Много подходящи са ФАЛКОН и Байфидан. На този етап е безпредметно използване¬то на сяра или стробилурини тъй като те имат само контактен предпазен ефект без лечебно действие. И тук както при обикновената мана по- нататъшната борба с брашнестата мана трябва да се води изключително превантивно защото е трудно да се овладее при масово намножаване. Повредата от нея върху гроздето може да бъде локализирана, но мястото вкорковява и кожицата се разцепва. Първите едно две пръскания може да се направят с триазолов препарат – ФАЛКОН или Байфидан. Около цъфтежа е най-добре да се използва стробилурин – Флинт Макс с 2 до 3 третирания. От големина грахово зърно до прошарване може да се прилага ФАЛКОН с редуване със сяра съдържащи препарати. ФАЛКОН може да бъде използван във всеки един момент от схемата за овладяване и изчистване на инфекцията, но целта е това да не се допуска, а да се теретира само превантивно. Ако брашнестата мана е изтървана това може да доведе до поява на резистентност към препаратите, които се използват в такава ситуация. Добре е Флинт Макс да се приложи и във фаза «за¬тваряне на чепката», заради страничния ефект срещу сиво гниене и преразпределението на продукта с газова фаза и проникването до всички части на чепката. Така разработената схема се основава на използването на четири различни групи препа¬рати и това гарантира нейната ефикасност и контролира риска от поява на резистентност В години с масово намножаване на болестта с цел намаляване на зимуващата зараза и натиска през следващия сезон може да се направи още едно пръскане след гроздобера.
Сиво гниене (Botrytis cinerea): Болестта се развива при наличие на мъртва тъкани захари. Може да напада още ресата по време на цъф¬теж и чепката преди затваряне. същинската проява на сивото гниене е по време на прошарването и узряването на гроздето. Силна предпоставка се явяват повредите от брашнеста мана и гроздови молци. Ето защо успешната борба с тези вредители силно намалява риска от развитие на болестта. Важен момент е борбата по време на цъфтеж, защото тогава сивото гниене предизвиква изресяване. Друг важен момент е затварянето на чепката когато болестта може да остане в латентна форма във въ¬трешността на чепката и да се развие силно при зре¬енето. Борбата в тези два момента може да се съчетае с борбата с брашнестата мана като се използва Еклер или Флинт Макс в комби¬нация с Микал Флаш и Ме¬лоди Комби. Ако има хладна и дъждов¬на есен е необходимо да се използват препарати на база ипродион, винклозалин, процимидон и др.
