Имаме ли млечно овцевъдство, че да го спасяваме

25-03-2008 г. С голямо внимание прочетох статията публикувана в бр. 42 на в-к "Гласът на фермера" - "Ще се реши ли проблемът на млечното овцевъдство" . Поради това, че прочетох статията в интернет, не разбрах кой е авторът, но бих искал да го поздравя, че поставя на вниманието на обществеността проблемите на млечното овцевъдство (автор е проф. Десимир Неделчев). Друг е въпросът дали в момента има такова овцевъдство в България. В статията са засегнати в голяма степен проблемните въпроси, свързани с развитието на това "въдство". Разбира се, има и увличане, като например производството на биопродукти от овчето мляко, селският туризъм, ако искате и споменатият външнотърговски дефицит, който едва ли ще се реши с получаването на 60-80 милиона лева от износа на овче сирене. Според мен не трябва да подвеждаме и заблуждаваме фермерите, че тяхното бъдеще е и в производството на биопродукти, и в селски туризъм. Това могат да го направят няколко десетки ферми, а какво ще правят останалите няколко десетки хиляди производители? Създаването на специализирано млечно овцевъдство в България започна още през 80-те години на миналият век по ротационни схеми на кръстосване на породите под ръководството на акад. Хинковски. Първите резултати бяха изключително добри, вследствие на което се внедриха голям брой доилни инсталации "Алфа Лавал" 2х24. Средната млечност на голям брой стада стигна над 120 литра . Започналото обаче преструктуриране на животновъдството през 1992 г., ни доведе сега до нов "старт" по отношение в млечното овцевъдство. За съжаление, от тогава минаха повече от 15 години, много се говори през това време за млечното овцевъдство, но за съжаление в момента положението е следното: по данни на ИСАРЖ - отчетен доклад 2006 г., публикуван в интернет, е видно, че броят на овцете за мляко в елитните стада е 25 000 и средно от овца е получено 93,4 л мляко, а средната млечност на контролираните местни овце е 56,4 л. Как да се сравняваме тогава с Испания, Франция, Гърция и др., където броят на овцете за мляко е над 1 милион и то със средна млечност над 200 литра. С други думи МНОГО Е ТРУДНО ДА КАЖЕМ, ЧЕ НА ПРАКТИКА ИМАМЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНО МЛЕЧНО ОВЦЕВЪДСТВО И това е съвсем нормално. Най-напред ние вече нямаме породите за мляко. Народният гений ни е оставил Плевенската черноглава и Старозагорска овца, също така Медночервената и Маришка овца, които са със заложби за висока млечност, но за съжаление и те вече са на изчезване. Пълен абсурд е да се твърди, че с местните, аборигенните или автохтонни породи (вече и аз се бъркам, коя каква е), ще решим проблема с млечното овцевъдство. Преди повече от 30 години слушах една лекция на току-що завърналият се от САЩ акад. Хинковски, който така ентусиазирано говореше за аборигенните породи и най-общо си представях, че ако ни потрябва един полезен признак от тези породи, ще бръкнем в някаква "кутия", ще си го вземем и поставим в новосъздаваната порода. На практика това не може да се случи в България при днешното състояние на селекцията ни. През последните години се отделя голямо внимание на тези стари породи, дават се също и не малко средства за поддържането им. В това няма нищо лошо, напротив. Но все пак трябва да бъдем реалисти. Тези породи на първо място са с много малък брой в популациите и не винаги в чисто състояние, така че те едва ли ще окажат някакво влияние въобще в развитието на овцевъдството в бъдеще. Освен това продуктивността им по признака мляко е до 60 литра, което означава, че те не могат да играят никаква роля за създаването на млечно овцевъдство. Внесените стотина броя Хиос и Аваси също няма да решат проблема. Така че въпросът за породите овце за мляко е изключително важен и основен за създаване на новото ни млечно овцевъдство. В това отношение какво трябва да се направи - ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ СУБСИДИИТЕ ЗА ГЕНОФОНДА ДА СЕ ДАВА НА ПОРОДИТЕ ЗА МЛЯКО доколкото ги има. За да не стане така, че след няколко години и малкото ни останали породи за мляко да ги субсидираме като изчезващи породи. Другият голям въпрос за решаване са мъжките разплодници. За каква селекция можем да говорим, когато през 2006 г. са произведени 360 броя кочлета, и ако приемем, че всичките са проработили, в най-добрия случай биха покрили 36 000 овце, а в България се отглеждат 2 000 000 овце. В момента наличните елитни кочове в страната са вероятно около 2000 (няма да коментирам колко от тях са преценени и колко са подобрители). В най-добрия случай те могат да покрият 200 000 овце, или 1/10 от наличните. А останалите? Заплождат се безразборно със случайни разплодници, което означава регрес или тъпчене на едно място. Подобни са резултатите и от изкуственото осеменяване - 160 000 осеменени овце при среден брой 45 от коч, или толкова, колкото при естественото покриване. С други думи изкуственото осеменяване е било безпредметно. Следва и въпросът с пасищата. В полето е вече трудно да се намери паша по няколко причини. Земята е частна и вече не пускат безразборното влизане на животни. Селските пасища също намаляват. Новите модерни комбайни не оставят нищо след себе си, така че вече и през летните месеци изхранването е трудно. Планинските пасища дават ниски добиви и не се знае след влагане на средства за подобряването им дали ще са рентабилни. Освен това е много трудно за тези райони да се намерят качествени пастири. И сега НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС, ОТ КОЙТО ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО НА МЛЕЧНОТО ОВЦЕВЪДСТВО - РАЗБИРА СЕ ТОВА Е ИЗКУПНАТА ЦЕНА НА ОВЧЕТО МЛЯКО Докато при сега действащите цени на фуражите и консумативите цената на млякото е 0,80 - 1,10 лв, колкото беше миналата година, твърдо трябва да се каже, че няма да имаме развито специализирано млечно овцевъдство. Едва когато цената на млякото се изравни с тази в съседна Гърция - 1,60 - 2,00 лв. , тогава вече ще има ход напред. Вторият важен въпрос, това е стратегия за развитие на млечното овцевъдство, обвързана икономически с неговото развитие. Ясно е, че не трябва да откриваме Америка, а да направим това, което са направили другите. Семейни ферми от 150-200 овце, разположени в края на населените места, съоръжени с техника за доене, условия за хранене на ясла, млади овцевъди и специализирани овце за мляко. И накрая нещо за асоциациите. Овцевъдните асоциации станаха толкова много в България, всяка от тях уж прави нещо, и накрая? Все пак не може да имаме няколко асоциации на месодайната овца с по няколкостотин овце. Същото е и положението при местните овце, а и при другите породи. Министерството на земеделието и продоволствието раздаде лицензите. Сега казват - трудно комуникираме с асоциациите, обединявайте се! Но Законът за животновъдството дава права само на асоциациите. Вероятно при изработването му е спазена максимата - разделяй и владей, без никой да се съобрази, че все пак животните не са държавни, те са на фермерите, които им плащат издръжката и те ще казват какво искат да постигнат чрез селекцията. Наистина въпросът за млечното овцевъдство е много сериозен, нужно е да му се отдели много време, за да може да бъдат решени наболелите въпроси по създаването му и да се осигури съществуването на хилядите фермери, отглеждащи овце. От в. Гласът на фермера