Основният белег на свободното отглеждане на кравите е това, че животните се държат на групи, без да се връзват, имат място за лежане, за хранене и за доене, към които се придвижват свободно. Според климатичната зона постройките може да бъдат закрити, полуоткрити или открити.
Доенето обикновено става в зала, различен вариант - най-често тип "рибена кост" и по-рядко тип "кaрусел". Според устройството на пода може да се приложи държане върху дебела постеля без боксове или върху тухлен под с индивидуални боксове с или без гумени матраци. Индивидуалният бокс може да бъде покрит със слама.
Според това как са устроени пътеките за движение те биват твърди за булдозерно или с делта скрепер почистване или със скаров под с водно почистване. У нас са изпитвани всички изброени варианти на свободно отглеждане и сега можем да направим някакво подреждане на различните варианти според достойнствата им за нашите условия.
По отношение на постройките мисля, че може да бъдат препоръчани като най-подходящи полуоткритите, т.нар. тристранно обградени навеси, загърбващи подветрената посока. Предимството им пред напълно затворените постройки се крие в това, че микроклиматът в полуоткритите постройки е много по-здравословен за високопродуктивните крави, които поемат много хранителни вещества и отделят достатъчно топлина при храносмилането за загряване на животните дори при минус 24 градуса по Целзии. Решаващото условие е кравите да имат сухо легло и да са на завет.
Най-подходящи постройки от този тип бяха направени в с. Костиево, Пловдивско, и с. Стребърна, Силистренско. За съжаление тези обори сега стоят неизползвани. Единствен техен недостатък са големите размери на фермите - за по 400 животни (4 навеса по 100 крави). В зависимост от това как е устроен подът могат да бъдат препоръчани за нашите условия както дебелата постеля, така и свободно боксовото държане в боксове с постеля от слама. Дебелата постеля (несменяема в продължение на 6 месеца) от слама е най-удобното място за почивка на високопродуктивните крави, стига горният слой да се покрива всекидневно с 5-6 кг нова слама. Ако макар и за кратко режимът бъде нарушен, хигиената се влошава и маститите бързо нарастват. При наличие на около 2,2 тона слама за крава годишно този под е най-подходящ за малки ферми с висока млечност. Високият разход на слама се покрива от получения висококачествен тор, подходящ за водене на т. нар. органично земеделие без използване на минерални торове. Свободно боксовото държане върху постеля от слама създава също добри удобства за кравите, като тук се използва 4 пъти по-малко слама, средно 1,5 кг дневно на крава. Така са устроени боксовете за лежане в споменатите по-горе ферми в Костиево и Сребърна.
Решаващо условие, за да се изявят предимствата на свободно боксовото отглеждане на кравите, е устройството на бокса. За крави с живо тегло 550-600 кг размерите трябва да са с дължина 220 см (като влезе крава, задните крака да са на прага, така че, когато отделя изпражненията, те да не падат в бокса); широчина 110 см (за да не може кравата да се обръща в бокса); височината на прага към пътеката, от която влиза кравата, да бъде 15-20 см, така че да не позволява влизане заднешком. Страничните огради на бокса са тръбни на две нива на 0,5 м и на 1,0 м, за да не позволяват преминаване на животните от бокс в бокс. На около 60-70 см от предната страна върху горната тръба се слага напречна тръба, която не позволява на кравата при уриниране и дефекиране да се изгърби и прибере напред в бокса, с което се предпазва мястото за лежане от замърсяване. Обикновено успоредно на боксовете за лежане от другата страна на пътеката се организира храненето в т. нар. пътека ясла. Кравите провират главите си през напречни тръби в ясла, която има ниска стена към тях (около 30 см), а от външната страна е без стена. Пътеката, по която се разнася фуражът, е на нивото на яслата. Липсата на външна стена на яслата улеснява много свалянето на фуража и натикването му към кравите, без да се повдига. За през лятото обикновено има двор за движение, от външната страна на който има организирана "пътека ясла". Дворът е твърд и се почиства с булдозерната лопата. Ако боксовете са добре изпълнени, изпражненията попадат само върху пътеката. При движението кравите замърсяват само това пространство. При поемането на фуража кравите са също върху пътеката. Там, по време на хранене, животните отделят 50 на сто от дневната норма урина и фекалии. Така че за почистване остава само пространството на пътеките.
То може да става със скаров под, но при нашите условия това се оказа крайно непрактично. Ето защо за препоръчване е използването на мобилна техника. Навесена булдозерна лопата на трактор, който изтиква тора в края на постройката в ремарке, подложено в единия край на дължината на навеса, или направо в торището. Ако боксовете са изпълнени добре и пътеките се почистват редовно, кравите лежат само в боксовете и не се цапат с изпражнения и урина. Така, без да се прилага специално почистване на животните, те са чисти, нещо, което при вързаното държане на животните не може да се постигне дори след всекидневно почистване. Вързаната крава не може да избира мястото за лягане и винаги ляга върху отделените изпражнения. Чистите животни са една от предпоставките за получаването на чисто мляко. (от в. Фермер новият)
