ДА ВЯРВЯМЕ ЛИ НА ПЧЕЛИТЕ?

19-12-2007 г. Митко Кощров Да вярвяме ли на пчелите, че те знаят какво искат, какво им трябва? Мнозина биха отговорили и отговарят лаконично – разбира се, ако те не знаят та ние ли. Много логичен отговор, много правдоподобен. И все пак аз си задавам този въпрос отдавна. И ето, че намерих във Ваше лице, господин Петър Боневq съмишленик. И вие не вярвяте на пчелите, когато есен старателно заклейват тавана на жилещито си. Издебвате ги когато са най-беззащитни – свити на кълбо, за да им сторите добро като заменяте стария заклеен таван с нов проницаем. („ПК” от 03.10.) От много години опитвам да заменям есен заклеената покривка (работя с ДБ и платнена покривка), с нова проницаема за въздуха и влагата, но пчелите бързат да я заклеят и с това влошават зимуването си. А много съм патил от непроницаем таван. Преди години си направих 25 кошера от фазер с двустенни стени, запълнени с перлит (стиропор на зърна). Опаковах семействата в тия кошери и дървените отстрани и отгоре (вътрешно) със стиропор и си рекох, че съм ги затоплил идеално. Почти всички семейства във фазерните кошери загинаха, а в дървените едвам иззимиха. Умряха от задушаване, от влага. Фазерът се оказа по-непроницаем от дървото. Оттогава научих значението на проницаемия покрив (възглавница). Колега, Вие сте постигнали истински уют за пчелите през зимата – дълбоко дъно с широк отвор на прелката и топъл, но проницаем таван, съставен от нова покривка, два вестника и дюшедже отгоре. Засега не мога да си представя нищо по-добро. Правилно отбелязвате, че покривката трябва да бъде от естествена материя. Това лято замених 2 – 3 покривки с плат от изкуствено влакно и пчелите набързо ги разкъсаха. Много трудоемки са вашите грижи, а мене ме мързи, но сега се заричам да подготвя нови покривки и в последния момент преди образуване на трайно кълбо (към края на октомври) да подменя покривките. До сега се задоволявах с появата на пило, да подгъвам 2-3 см от старата покривка отзад и я заменям с проницаема ивица. А що се отнася до входа, предпочитам да е висок. Затова още рано, щом се появи пило, свалям мишите предпазители. Комбинацията нисък вход и заклеена покривка или непроницаем таван е много опасна. Особено за силните семейства. Задушават се. Искаме проницаем таван за зимата. А лятото пчелите имат нужда от много по-силен въздухообмен, от още по-проницаем таван. Кошера пълен с пчели и пило, с килограми воднист нектар, под нагорещената ламарина! Не съм убеден, че сме намерили най-доброто решение за вентилация, а и по-малко се обсъжда. Ще каже някой, че тогава е лесно – пчелите сами ще се справят. Но това изисква много усилия, а всяко усилие им струва допълнителна храна и изтощение. Това осъзнах наскоро, когато една топла вечер налях на стеснените семейства със стеснени за зимата входове по 2 – 3 литра сироп и когато ги послушах през нощта как яростно вентилират ги съжалих за голямото напрежение и изхабяване. Когато човек не знае какъв вход да им остави, по-добре е да остави по-широки входове, отколкото им трябва - ще се свият и защитят от студа, отколкото по-тесни, защото не могат да вентилират през зимата. Да им вярвам ли, когато в горещините излизат и увисват на предната страна, задръстват входа и пречат на вентилацията, а аз се тревожа за живота на блокираните вътре пчели и пило. Или когато река да допълня храната им след излюпване на последното пило, всичката я натрупват в средните пити и ги изпълват до доле, ако не следя всяко семейство. Така свода се превръща в брада, която нарязва кълбото на тънки ивици и „като парчета лед го изстудява”. Налага се да бдя за всеки кога и колко да му дам. В историята им досега свода се е запазвал само благодарение на това, че пашата е завършвала преди излюпването на последното пило. И ако оцеляват след тия си погрешни действия, то е благодарение на невероятната си приспособимост и издържливост. Така си обяснявам оцеляването им в хралупи, каменни или метални дупки. Но това не бива да ни отклонява от нашата цел – най-доброто, най-уютното жилище и максимални улеснения за пчелите за максимални резултати. Някои семейства есен заклейват почти напълно входа си. Предполагал съм, че става течение отнякъде, но не го намирам. Някой ги нарече пчели - самоубийци. Не вярвам. Подобно на китовете. Не вярвам в това. И въпроса остава. Да вярваме ли на пчелите?