Известно е, че пчелният клей служи на пчелите като строителен материал, който произвеждат и използват за създаване на микроклимат в кошера, укрепване на рамките и полиране на килийките в питите. Основна съставна част на клея е лепкаво вещество, отделящо се от пъпките на тополата, върбата, брезата, кестена, дъба, а също така и на иглолистните дървета. Определени пчели - събирачи на клей, събират тези вещества обикновено към края на лятото и началото на есента и ги пренасят в кошера така, както пренасят цветния прашец. В кошера тази суровина се поема от пчелите строители, които след преработка и размесване с восък го складират там, където е необходимо. Освен от пъпките на дърветата пчелите произвеждат клей и от цветния прашец, след което облицоват и дезинфекцират килийките.
КАЧЕСТВОТО И СЪСТАВЪТ на този продукт зависят от растителността около пчелина, климата, наличието на промишлени отрови на растояние до 6 км от кошерите, използването на антибиотици и сулфонамиди за лечение на болести по пчелите, близост на автомобилни пътища с интензивно движение и не на последно място от културата на добиването му от самите пчелари. В недалечното минало имаше случай на бракувани партиди при износа им за ЕС поради открити остатъчни количества сулфонамиди (сулфатиацол). Съгласно показателите на ОН 2572483-81 в клея се допуска съдържание на восък не повече от 22%, механични примеси не повече от 12%, вода не повече от 5%. Съгласно стандартите на ЕС за пчелни продукти не се допуска наличието на каквито и да е антибиотици и сулфонамиди. Пчелите запълват с чист клей отворите и процепите с ширина от 1 до 3 мм, при ширина около 4 мм с клей и примеси на восък, а над 5 мм само с восък. При кошерите от всички системи, без специални приспособления за събирането му, клеят се отлага най-вече за стабилизиране на рамките и запълване на отвори. Той трябва да се изстъргва с тъп нож, за да се намали замърсяването му с дървени стърготини.
НАЙ-ПОДХОДЯЩ ПЕРИОД ЗА СЪБИРАНЕТО НА ПРОПОЛИСА от рамките и магазините е есента и зимата, когато те са свалени и пчеларят има време за тази дейност. Освен това в този период той е узрял и не е лепкав както през лятото, а и е леко потъмнял, с което лесно се различава от восъка и така се предотвратява смесването им. През лятото, когато клеят е лепкав, трябва да се събира привечер или в по-хладни летни дни. Събраният клей не следва да се пресова на топчета, пити, пури и други форми, а да се оставя непресован. По-голям добив на пчелен клей се получава, когато в кошера (над рамките) се постави плътен, здрав брезент, ленено платно или винтяжен плат, който се снема периодично през две седмици, изстъргва се клеят от него и отново се залага в кошера. Така от едно нормално развито пчелно семейство се добиват средно 100-120 г качествен клей за сезон, а от силни семейства в райони с преобладаваща растителност от тополи и върби са се добивали 150 г до 200 г за сезон.
Друг начин за събиране на този продукт е, като се използват решетки от дървени летвички с дебелина 5 мм, ширина 15 мм и дължина според системата на кошера така, че сглобената решетка да ляга върху рамките. Между летвичките се оставя разстояние от 3 мм, което се запълва от пчелите с клей. Самите летвички се свързват чрез напречно лепене на лента от кожа или здрав плат. При решетки, сглобени от по-тесни летви с дебелина 3 мм и ширина 5 мм, се събира повече клей, но те са по-чупливи. През летния сезон всеки месец решетките се вадят от кошера, поставят се в хладилник за кратко време, за да стане клеят по тях лесно чуплив, и се почистват от него, след което отново се залагат в кошерите. Следният метод за събиране на качествен клей също дава задоволителни резултати: използва се пластмасова (капронова) или ситна метална мрежа (решетка) с отвори до 3х3 мм, която се поставя на височина 10 мм над рамките, за да се запълни изцяло с клей. Решетката всеки месец се изважда от кошера, поставя се в хладилника за едно денонощие, след което се почиства от полепналия по нея клей. Металната решетка лесно се почиства с телена четка, а капроновата се стрива с ръце. Клеят не бива да се изстъргва върху хартия или плат, а само върху чист найлон. След почистването решетката се залага отново в кошера за следващо събиране.
В ДОБИТИЯ КЛЕЙ ЧЕСТО ПОПАДАТ РАЗЛИЧНИ ВЪНШНИ ПРИМЕСИ които следва да се отстранят ръчно, а не да се промива с вода, тъй като той частично (до 8%) се разтваря във вода. Освен това при промиването му с вода клеят се лишава от ценни активни вещества, а остатъкът от вода по него заедно с неизбежно попадналия цветен прашец предизвикват появата на плесен. Също така не следва да се нагрява по никакъв начин с цел допълнителното му пречистване, тъй като губи голяма част от термоустойчивите си съставки. Преди окончателното му опаковане клеят трябва да се постави за около десетина дни в плитък съд (тепсия), за да може да се изпари излишната влага от него. Едва след това се опакова в чисти полиетиленови пликове. Важно е да се отбележи, че не би следвало клеят в полиетиленовия плик да се пресова на топчета или други форми, тъй като в тях често се развъждат вредители като восъчния молец. Опакованият клей трябва да се съхранява в сухи, хладни, чисти и тъмни помещения без пряк достъп на слънчева светлина. Така съхраняваният клей запазва качеството си почти непроменено за няколко години, пише в. Пчела и кошер.
