Водата е богинята на земеделието

10-10-2007 г. Деян Кирязов е управител на фирма "Аквамат". Самото име на фирмата подсказва, че иде реч за вода. Деян не търгува с вода, да сме наясно, но продава инсталации за капково напояване. Познаваме се от години и знам колко трудно беше началото. Българският "реотан" загрява бавно. Освен това вечното "Абе, не може да не падне дъжд" ни правеше пленници на екстензивното земеделие. Но тази година показа, че без напояване не можем да очакваме високи резултати в земеделието. Между другото - с капковото напояване не преоткриваме топлата вода. Ето, какво пише в статията "Ликвидационните съвети посяха бедствия и стачки" във в. "Труд" в събота, 6 октомври 2007 г. проф. Георги Танев, министър на земеделието в правителството на проф. Любен Беров (1992-1994 г.): "Скоро говорих с човек, стопанисващ микроязовир рибарник до гр. Костенец, който каза: "Оттук до Долна баня всичко беше с тръби за напояване на нивята. Ликвидационният съвет продаде и тръбите, и язовира. Сега никой не напоява. Една от първите разпоредби на областите координационни съвети на СДС през 1992 г. беше да се нарежат маркучите за капково напояване. През 1994 г. бившият президент д-р Желю Желев обясняваше, че напоителните системи "привързват селянина към комунизма", следователно са за ликвидация. Още тогава тези юнаци осъдиха националната напоителна система на унищожение. А посетилата България през юни 1992 г. мисия на СБ и ФАР нареди: "Членовете на ликвидационните съвети следва да получат положителни стимули. Това може да се постигне например чрез плащане на комисионни при ликвидация на дадено имущество." Е, след като новите началници те насърчават и стимулират дори парично, как да не разпродадеш и помпени станции, и тръби, и микроязовири...". - Хората узряха до извода, че трябва да се напоява - казва Деян. - Фермерите са недоверчиви към търговците, но гледат един от друг. И виждат, че съседът, който напоява, не плаче. Сега поради сушата се вдигна цената на царевицата например. И който е поливал и е получил високи добиви, ще получи добра печалба. В Гърция, например, няма малък парцел или голям парцел земя - всичко се полива. Така е и в Италия. Там има дори подземно напояване. Ние също предлагаме тази технология. Тя е много ефективна. Полага се маркучът на 40-50 см дълбочина и не пречи на почвообработките. Може така да се изкара над 7 години. Няма всяка година да се навива и разстила маркуч, няма оплаквания, че мишки го изгризали или някакви идиоти го откраднали. В почвата се залагат сензори, които следят параметрите на подпочвената влага и инсталацията се включва и изключва автоматично. От 5-6 години се правят експерименти с подземно капково напояване и резултатите са много насърчителни. Ние всяка година полагаме маркучи, след това ги навиваме обратно, губим труд и време. - А усещаш ли промяна в настроението на фермерите по отношение на новите технологии в напояването? - Определено. Макар и бавно, хората узряват. Вече го казах. В Пловдивско, например, няма сериозен производител, който да не работи с капково напояване. Нека не бъдем максималисти, има и други системи - например дъждуване. Също модерни технологии, също ефективни. Но гравитачното напояване, според мен, изживява времето си. То е свързано с огромни разходи на вода, с ерозиране на почвата. - А България е страна, бедна на водни ресурси. - Не съвсем. Но те са разпределени много неравномерно. В Пловдивско, Пазарджишко има плитки подземни източници. Друго е в Добруджа. Но водата е национално богатство, което трябва да се използва много разумно. А това може да стане само с новите технологии. Но когато напояваме, не можем да се ограничаваме само с мисъл за водата. Това е остаряло мислене. Какви предимства ни дава капковото напояване, освен че пести вода. Заедно с водата производителят може да вкара и торове. Но нека не превъзнасяме капковото. То може да се направи добре или не дотам добре. И тук искам да вмъкна мисълта, че най-евтиното не е най-доброто. Става дума за това, че от капково до капково има разлика. Ние, в нашата фирма "Аквамат", се опитваме точно това да внушим на клиентите си. И ще ти кажа точно какво имам предвид, без да навлизам в подробности. Можеш да си купиш система за капково напояване, но тя да не действа ефективно. Ние работим на принципа - или най-доброто, или нищо. Не мога да лъжа клиентите си. Разбери едно, когато водата потече, тя трябва да пренася и торовете най-точно. Не може да напояваш блок от 200 декара и торът да се разпредели на 100 дка. Той трябва да се разпредели равномерно на поне 90 на сто от площта. Тогава печелиш от капковото. Затова искам да кажа на фермерите, когато ви дават оферти, гледайте процента на ефективност. - Звучи много оптимистично, но защо хората се въздържат? - Защото е голяма началната инвестиция. Не става без пари. А много фермери нямат пари. Това плаши хората, това ги възпира. Началната инвестиция. Тя не е малка. Но тя се изплаща много бързо. И нека не забравяме, фермерът става независим от природните катаклизми. Водата, както писа твоят вестник, е царицата на земеделието. Аз бих я нарекъл богинята на земеделието. Но с богините трябва да сме внимателни, нали? От Владимир РУПОВ, в. Гласът на фермера