03-10-2007 г. Ваксинациите не се прилагат само за намаляване на риска от инфекция, но също така, за да спрат разпространението на вируса и да намалят тежестта на заболяването в инфектираното стадо. Неутрализиращите антитела играят важна роля в резистентността срещу реинфекция и в предотвратяването или намаляването на разпространението на вируса от животно на животно, тъй като изчистват свободния вирус от циркулацията. Провежданите експерименти показват слабата имуногенност на вируса на PRRS (PRRSV) и необходимостта от няколко ваксинации за подготвяне на имунната система за синтезиране на неутрализиращи антитела. Но това е особеност на PRRSV, която не се отнася само за ваксините, а и за вирулентния вирус. Инактивираните ваксини не индуцират откриваеми антитела при изследване чрез вируснеутрализация или ELISA на 42-я ден след ваксинация, макар че ELISA антитела се увеличават рязко след заразяване. Неутрализиращи антитела могат да се стимулират едва след няколко ваксинации и малко животни показват сероконверсия след първата и втората ваксинация с инактивираната ваксина Progressis (Merial), каквато е обикновено схемата за ваксинация. Ваксинацията с модифицирана жива ваксина индуцира силен отговор с ELISA антитела, но не индуцира силен отговор с неутрализиращи антитела и титърът се увеличава слабо след заразяване, докато ELISA антителата остават на същото ниво като преди заразяването. Модифицираните живи ваксини продължават да бъдат ценно оръжие в програмите за контрол на PRRS. На индивидуално ниво атенуираните PRRS ваксини се развиват в прасето, индуцирайки отговор с антитела и значително или напълно предотвратяват инфекция от теренен вирус. Прасетата, инфектирани или ваксинирани с жива ваксина, са резистентни към реинфекция повече от 600 дни. Следователно инфектирането с PRRSV изгражда някаква форма на имунологична памет, която ограничава или предпазва от повторна инфекция. Частично или високо ниво на протекция се постигат също към реинфекция на имунни прасета с хетероложни щамове. Атенуираните ваксини са ефективни и в намаляване тежестта на заболяване, продължителността на виремията, вирусоизлъчителството и честотата на хетероложни инфекции с PRRSV. Атенуираните ваксинални вируси (живите ваксини) са в имунологично отношение същите като вирулентните теренни вируси. Тe си взаимодействат еднакво с имунната система, експресирайки същите антигени по същия начин. Ваксинираните животни изграждат вроден и адаптивен имунен отговор, който е същият като имунния отговор срещу теренните вируси. Живите ваксинални щамове са получени чрез последователни пасажи в клетъчни култури. Прасетата, инокулирани с ваксиналните щамове, продуцират умерени белодробни изменения. Всички ваксинални щамове могат да се излъчват с носните секрети, макар и рядко. Двете живи ваксини (с европейски и с американски щам) имат капацитета да перзистират и се излъчват в продължение на няколко седмици, но само за американския щам е доказано, че може да се пренася на други прасета и на други ферми. Същият щам не се елиминира ефективно от ваксинираните прасета и е изолиран във ферми една година след като са спрели да ваксинират, докато евпопейският вирус може да бъде изолиран само веднага след ваксинацията. Porcilis PRRS намалява с 68 на сто и 72 на сто общите клинични признаци и със 72 на сто и 80 на сто респираторните признаци при интрамускулна и интрадермална ваксинация съответно след заразяване с италиански щам PRRSV. Теренните експерименти в 7 свинеферми в Испания показват, чe ваксинацията с Porcilis PRRS е ефективна мярка за контрол на PRRS от клинична и епизоотична гледна точка. Тя намалява драстично циркулацията на теренния вирус и екскрецията на вируса след инфекция. Porcilis PRRS елиминира напълно вируса от белите дробове и кръвта на прасетата, провокирани с хомоложен щам на вируса, докато при провокация с хетероложен щам (италианската група) елиминирането на вируса не е пълно, но значително в сравнение с неваксинираните прасета. Ваксинацията с нея предизвиква високо ниво на клетъчен имунитет. От в. Гласът на фермера