03-10-2007 г. Според националните стандарти, борбата с ерозията може да бъде успешна чрез прилагането на комплексен подход, включващ прилагането на противоерозионни сеитбообръщения, подходящи обработки на почвата, изграждане на нови и запазване на съществуващите полезащитни пояси, както и запазване на съществуващи и изграждане на нови тераси. Установено е, че обработваемите земеделски земи, които не са достатъчно покрити или са свободни от растителна покривка, са по-податливи на ветрова ерозия. Поради тази причина специално организираните противоерозионни сеитбообръщения имат голям противоерозионен и агротехнически ефект. При тези сеитбообръщения се увеличава относителният дял на култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, ръж,овес и др.) и на многогодишните треви спрямо общия състав на културите, които участват в сеитбообръщението. Желателно е проектирането на парцели с по-малка ширина, върху които се осигурява редуване на окопни и култури със слята повърхност. Окопни култури не трябва да се включват в ротацията на културите върху площите с много висок ерозионен риск. Уплътнените с предкултури сеитбообръщения притежават значителен противоерозионен ефект. Като подходящи предкултури се посочват зимният грах и зимният фий, отглеждани самостоятелно или в смес със зимен ечемик или овес. Заорана с пролетните обработки преди засяването на основната култура, тревната маса от посевите с предкултури може да се ползва и за зелено торене. Тревополните сеитбообръщения също се отличават с изключително добро почвозащитно въздействие. Подходящата агротехника намалява ерозията От съществено значение в откритите равнинни райони и при години с големи суши е прилагането на подходящи обработки на почвената повърхност, при които върху повърхността на почвата се запазват по-голямата част (около 70 процента) от растителните остатъци. Такива обработки са плоскорезната обработка, разрохкване на почвата и др. При плоскорезната обработка горният (орен) почвен пласт се подрязва на дълбочина 20-25 cм, без да се обръща, което води до запазването на висок процент (65-85 на сто) от растителните остатъци върху почвената повърхност. Чрез тях се намалява скоростта на вятъра в приземния въздушен слой, както и интензивността на повърхностния воден отток и се осигурява задържането на два пъти повече сняг. При разрохкването на почвата на дълбочина 25-35 cм също се избягва обръщането на орният почвен слой, което осигурява запазване на повърхността на почвата на 60-80 процента от растителните остатъци.