Пригодността на пшеницата за отглеждане като повторка зависи от правилните технологични решения

28-08-2007 г. В теорията на общото земеделие е възприето, че пшеницата е култура с влошена самопоносимост, най-вече по причини от фитосанитарен характер - повторките и монокултурите с пшеница не могат да бъдат предпазени на 100 процента от самосевки и следжътвени остатъци от предната година. При наличие на подходящи екологични условия рискът от масова проява на базични и коренови гниенета, а също така и от нападение на житен бегач е реален. Що се отнася до житния бегач, редовното и щателно обследване на посевите след поникването, навременното установяване на нападението, характерът на нападението (не тотално, а "на хармани"), наличието на достатъчно ефикасни инсектициди и др. са все фактори, които гарантират успешната борба. За съжаление обаче борбата с кореновото и базичното гниене рядко е успешна и въпреки желанието за извеждането й, респ. разходите за това, добивът на зърно може да бъде снижен двукратно. Реалностите в земеделското производство у нас - ограничената структура на културите, разделението между растениевъдството и животновъдството, редица външни влияния (консумацията на хлебни изделия, международните пазари, дефицитът на хлебно зърно в Европа), по-лесното съхранение и по-бързото реализиране на хлебното зърно и др., правят отглеждането на пшеница по-изгодно в сравнение с други култури, а е налице и по-добра техническа и технологична обезпеченост за това. Това, разбира се, предполага поддържането на площта на пшеницата над 10 млн. дка да става и за сметка на отглеждането на културата след себе си на част от тази площ. Тази тенденция не е нова - отглеждането на пшеница след пшеница е разпространена практика в конвенционалното земеделие на повечето европейски страни. Изследвания в нашата страна, свързани с обезпечаване на производството с подходяща технология за такова отглеждане на пшеницата, се провеждат от 70-те години на миналия век. Предимствата на правилните технологични решения е, че те са най-вече агротехнически и повечето от тях предшестват сеитбата. Те се заключават в няколко практики: •При избор на поле да се предпочитат посеви от пшеница, отглеждани след зърнено-бобови предшественици. Твърде малката площ на зърнено-бобовите култури в България ограничава възможностите за голямата част от производствените структури, поради което компромисен вариант е да се предпочитат най-слабо заплевелените полета. •Правилният подход изисква изборът на поле за повторка да става преди прибирането на пшеницата предшественик, за да се приложат правилно последващите практики. Тези полета следва да бъдат ожънати навреме и скоро след сеитбата да бъдат почистени от сламата. Не се препоръчва жътвата да се извършва с комбайни със сечки и разпръскване на сламата, а следжътвените остатъци да бъдат изнесени от полето чрез балиране. Най-добър ефект се получава, когато след балирането на сламата стърнището се опалва. Тъй като това противоречи на актуалните държавни екологични критерии и законови изисквания, жътвата на такива полета трябва да бъде максимално ниска, за да се намали масата на следжътвените остатъци, която ще попадне в почвата. •Препоръчително е след балирането на сламата да се извърши основно торене с фосфор, а на почвите, по-бедни на калий - и с калий, тъй като многогодишните научни изследвания показват, че пшеницата, отглеждана като повторка, е отзивчива на фосфорно и калиево торене. За останалите елементи от правилните агротехнически практики за отглеждане на пшеницата като повторка четете следващата седмица. От в. Гласът на фермера