Съществува цяла поредица от общоприети отправни точки за практическото използване на пчелите кърмачки за отглеждането на майки, от които зависи както приемането на маточниците, така и качеството на отгледаните майки. 1. Здравословно състояние на семейството е първата предпоставка за добрите грижи. Непосредствено негативно влияние върху отглеждането на пило, респективно на майчините ларви, има причинителят на нозематоза. Той затруднява развитието на хипофаренгиалните жлези и способства за тяхната дегенерация. Освен това ако майките произхождат от маточници, които са били обслужвани от нозематозни пчели, паразитът въздейства непосредствено на яйчниците, които дегенерират и се разпадат, което води до безплодие на наскоро придадената млада майка и до несвоевременната й тиха смяна. Активна борба трябва да се води и срещу септитемията, вароатозата и гнилцовите заболявания. Може да се каже, че всяка болест, която отслабва пчелното семейство, нанася сериозни поражения и на майкопроизводството. 2. Сила на семейството и възрастов състав. Няма съмнение, че голямата способност на силните семейства да отглеждат пило влияе положително на приемането на майчините ларви и грижите за тях. Тук роля има не само общата маса пчели, но и техният възрастов състав. Затова пчелното семейството трябва да бъде развито хармонично, т. е. да има голямо количество пчели от всички възрасти. Това състояние се постига, когато семейството е в стадия на най-голямото си развитие. В нашата литература се препоръчва семейството отглеждач да има поне 350 - 400 кв. см разновъзрастово пило и 12 - 13 междурамия пчели за дадан-блатовия кошер; 500 - 600 кв. см пило за кошер лежак с 15 - 18 междурамия пчели и още повече за многокорпусния кошер. Решаващо значение обаче има не броят на питите, а броят на пчелите върху тях. Правило тук е на всяка пита на семейството отглеждач да има два пъти повече пчели, в сравнение с обикновеното семейство. Например по метода на пълното осиротяване, семейство, заемащо 20 - 24 рамки, от които 12-14 рамки са с пило, трябва да се стесни на 8-10 рамки (Вайс, 1985). Според Рутнер (1985) семейството отглеждач трябва да запълва кошер с обем 80 литра. Силно уплътнените пчели в кошера създават условия, близки до условията, в които се намира силното семейство. Така нагласата им за роене или самосмяна на майката ще бъде много по-силно изразена. Това стесняване може да се окаже действено само ако не се прекали с него. В противен случай, и при наличие на слънчево прегряване, високата температура може да изгони част от пчелите на грозд пред кошера и да стане причина за рязко влошаване на грижите за маточниците. Ето защо се налага засенчване на кошерите със семейства отглеждачи през най-топлите месеци и незабавно разширяване, ако се констатира прегряване. Нагласа за самосмяна на майката може да се постигне чрез откъсване на заден крак или чрез подрязване на крилата, но това не е напълно сигурно. Гарантирано предизвикване на самосмяна може да се получи чрез извиване на едното или на двете крила на майката по оста им на 180 - 270 градуса.
Възрастта на майката на семейството отглеждач също има значение за броя на захранените ларви. Най-добре е да се използва стара майка с относително висока носливост. Строителната дейност също оказва влияние върху процента на приемане. Например Гетце забелязва, че при намаляване на обема на търтеевия градеж количеството на захранените и отгледани маточници е по-голям. Освен това е установил, че отглеждачи, които не са изживели периода на търтеевия градеж, приемат по-неохотно маточниците. При избор на семейство отглеждач значение има и относителното миролюбив. Не че новите майки ще създават зли семейства, а заради удобството при работа - със семейството отглеждач се работи без оглед на външните условия. 3. Тревога при отнемане на майката. След отстраняване на майката е необходимо да се изчака пчелите да почувстват осиротяването си - силен шумов фон при отваряне на кошера и безпорядъчно бягане през входа. Това може да служи като сигнал за придаване на заредената маточна рамка. В пчеларската литература се посочват различни срокове за изчакване - от 6 до 24 часа, като всеки автор настоява на своя срок. При неговото определяне обаче същественото е преди всичко да се дочака настъпването на тревога от изчезването на майката за около 2 часа. 4.
Присъствие или отсъствие на майката. От само себе си се подразбира, че най-голям шанс за приемане на ларвите има в осиротялото семейство. Съществуват обаче данни, които показват, че майки, отглеждани в присъствието на майката, са по-качествени - с по-голямо тегло и с по-висока яйценосност (Величков, 1971; Таранов, 1975). 5. Пилото в семейството отглеждач. По този въпрос продължава да има противоречиви данни. При по-стари методики се е препоръчвало цялостно отстраняване на пилото. Предполагало се е, че натрупаното в организма на кърмачките млечице ще се "излее" в маточниците. Шиняева (1953) обаче доказала, че маточниците, отгледани в присъствието на пило, са имали до 5 пъти повече млечице в сравнение с маточниците от семейства, в които нямало пило, т. е. оказало се, че откритото пило стимулира отделянето на млечице. Освен това то подтиска развитието на яйчниците у пчелите и привлича към себе си кърмачките, което е много важно за семействата отглеждачи с майки. Според руската школа за майкопроизводство, най-добри резултати се получават, когато в отделението с маточниците има и открито, и запечатано пило. 6. Обем на маточната серия. По отношение на броя на маточниците, които трябва да се изхранят в семейството отглеждач, също има различни мнения. Едни автори препоръчват не повече от 10-15 броя, докато други предпочитат значително повече. Броят на придадените маточници зависи преди всичко от качеството на семейството отглеждач, неговия състав и метода на отглеждане. Поначало има семейства отглеждачи, които, макар и силни, не приемат много маточни ларви, а има и такива, които залагат толкова много маточници, че не са в състояние да ги изхранят. Такива са най-често слабите отглеждачи или това се случва при повторно залагане в един и същи отглеждач. От такива маточници се получават по-дребни майки. Разбира се, много автори са доказали, че това не се отразява на броя на яйцевите тръбички, но от друга страна, майките от маломерните серии не са по-качествени. Оптималният брой на ларвите за захранване при карника е около 30. Когато се използва напълно осиротено семейство отглеждач, се налага ограничаване на броя на заложените маточници. При отглеждачи с майка, пчелите сами правят това. Когато отглеждачът ще се използва само за първоначално захранване, тогава техният брой може да се увеличи двойно. 7. Продължителност на майкопроизводството в едно семейство отглеждач. В нормалното семейство с майка може да се произвеждат маточници продължително време. При това често пъти броят на приетите ларви в последващите залагания е по-голям, отколкото в първите серии. Създава се впечатление, че пчелите първо трябва да се обучат в грижи за маточниците.
Освен това според Таранов (1974) новите партиди маточници трябва да се поставят точно на същото място, където се били предишните. Така с продължителното стимулиране на кърмачките чрез присъствието на незапечатани маточници може да се продължи продуктивното състояние. Пак според същия автор, за разлика от Смит (1959) Спенсер-Уат и други процентът на приетите ларви намалява, ако са оставени запечатаните маточници от предишната серия. При по-продължително използване на семейството отглеждач с майка единственото нещо, което не може да се очаква, е снижаването на качеството на майките. Само в крайни случаи може да се подсилват с пило или с пчели отвреме-навреме. Задължително е обаче в майкопроизводителното отделение да се пренася открито пило при всяко ново зареждане. Не точно така стоят нещата с напълно осиротеното семейство отглеждач. По правило, готовността за захранване на новите ларви е в противоречие с потенциалната възможност за тяхното отглеждане, която с течение на времето се намалява. Ако се налага осиротеното семейство да се използва постоянно, то трябва да се подсилва на всеки осем дни със зряло пило. 8. Методи на майкопроизводство и качество на майките. Съществуват много способи за отглеждане на майки, които се използват в различна степен в цял свят. Тяхното влияние обаче зависи много силно от това как е подготвен племенният материал и как са организирани грижите за него. Многото сравнения показват, че качествени майки може да се получат при използване на различни методи, ако правилно са отчетени техните особености. Главното при това е да не се превишава потенциалната възможност на пчелите. Н. с. I ст. д-р Пламен ХРИСТОВ, в."Пчеларски вестник"
