Управляване на яйценосна дейност: Върху яйценосна дейност обаче може да се повлияе и чрез направляване величината на площта за снасяне и в частност- с улесняване на търсенето на свободни килийки, с вида на питите, както и разбира се, с продуктивните качества на самата майка.
1. Осигуряване на достъпни площи за снасяне:
На практиката е известно вертикалното разширяване на разплодното гнездо (пасивно разширяване) и ротирането на корпусите (активно разширяване).
В този случай се използва термотаксиса на майката- тя, както и пчелите, предпочитат да пребивават в горните, по-топли участъци на пчелното гнездо.
При Д-Блатовия (и Лангстрот-Рутовия, до запълване на първия корпус), разширението се прави, като отделни пити се поставят в началото до (пасивно разширяване), а по-късно в самото пчелно гнездо (активно разширяване) и то се ограничава в рамките на кошерния обем до изпълването му. След това се разширява чрез надставки във вертикална посока.
При лежащия (хоризонтален) тип кошери, също се разширява с отделни пити в хоризонтално направление, а след усвояването на 10-12 бр., тези със запечатано пило се пренасят (една по една) в магазинната част, а в разплодната се поставят празните пити, иззети от нея (метод на Чайкин).
При този тип кошер, се наблюдава и едно друго предпочитание на майката- да снася яйцата си близо до входа на кошера. На това се основава цитираният по-горе метод на Чайкин. Тази особеност дава възможност да се реализира разширяването автоматично и без пренасяне на пити, въпреки че не бяха открити данни за такова. Това е отразено в следващите раздели.
Оптимизирането на работата по вертикалното разширение на кошерите не е намерило особено приложение- в цял свят кошерите се надграждат, като ръчно се поставят и впоследствие ротират корпусите им. При това, за тази манипулация се изискват двама работника. Патентовани подемни механизми за малки пчелини и единични пчелари има, но те не са особено практични и не са намерили приложение в широката практика.
Яйценосността на майката е дълбоко вкоренен инстинкт и тя може да се осъществява дори и при не напълно типични условия. Например известно е, че при условията на безтегловност в Космоса, майката продължава да снася яйца.
При наши опити за спасителни и подбудителни подхранвания в края на зимата 2008г., вместо медно-захарни питки поставяхме хоризонтално, над пчелното гнездо, замедени пити. (Впрочем този метод се оказа изключително лесен и евтин). Но имам в пред вид друго- в средата на пролетта, на едни забравени от зимуването семейства се оказа, че на някои от тези хоризонтални пити вече имаше пило- предимно от долната, висящата страна. При по-слабите, даже това бе единственото им пило. Т.е., в случая, неестественото положение на питата не бе попречило на пчелите, а дори напротив- хоризонталната пита е била най-предпочитаното, най-топлото място за отглеждане на потомство.
При други наши опити- за определяне на предпочитаната температурна зона от неоплодените майки (Христов, П., 2006) и при изпитване на отопляеми нуклеуси през зимния период (Христов, П., 2005), използвахме Л-Р пити, разположени на 90° спрямо нормалното им положение- т.е., питите биваха изправяни. И при двата опита майките снасяха и пчелите отглеждаха пилото си видимо нормално, въпреки промененият наклон на килийките.
Освен това, по наши наблюдения, както впрочем и според Еськов, (2002), при маточници, завъртяни на 180° (т.е., насочени нагоре), когато са на възраст до 1,5-2 дена преди запечатването им, ларвите не доживяват до стадия имаго, т.е. майки не се излюпват.
С една дума, ротирането, завъртането на питите, би могло физически да предотвратява роенето, без това да се отразява на темпа на яйцеснасяне и на отглеждането на пилото.
2. Управление на количеството на откритото пило преди и по време на главните паши.
Този елемент също е от първостепенна важност. Ако семейството има добра възможност да отглежда много пило- много свободно пространство, подържаща паша и продуктивна майка, в края на сезона, в кошера ще има много пчели и малко мед. Това всъщност е доста често срещана при пчеларстване с голямообемни кошери- многокорпусни и лежаци, в условията на продължителни и слаби паши (в планинските райони).
Пасивно-ограничаващ яйценосността елемент в това отношение е вида на използвания кошер. По тази именно причина, при по-бедни на паши райони, (само 1-2, до 3 главни паши), 10-рамковият Дадан-Блатов кошер, дори 8-рамковия или „Кошерът на Гърдев“, дават по-добри резултати от 12- рамковия- обемът на гнездото е по-малък и след запечатването на пилото, пчелите са в готовност ефективно да оползотворяват паша в този момент.
При по-късни и повече на брой паши, голямообемния кошер дава по-добри резултати.
Активно ограничаващ яйценосността фактор е употребата на ХМР, по известните правила за това.
Има и някои особености, и тънкости. Например, за изявена акациева паша, обикновено не се налага ограничаване на майката, защото приноса от нея е обилен и това пчелите правят сами. Ако липсва акация обаче и първата паша е някаква друга, то разширяването с магазинни корпуси е по-добре да се прави не веднага със започване на притока на нектар, а след известно подбелване на питите. Така се постига естествено ограничаване площите за снасяне, чрез запълване на част от свободните килийки в гнездото, (В.Величков).
3. Направляването на продуктивните качество на майките, (когато не става въпрос за отглеждането им), става най-общо с подмяна на старите майки с млади.
Установено е, че семейства с тазгодишни майки почти не се рояват и с такива майки отглеждат повече пило, и дават повече мед. Те по-рядко и загиват през зимата. Съвременните препоръки са, (при интензивно, целосезонно натоварване на пчелите с паши), ежегодно да се подменят майките.
Работното време, което се отделя при тази манипулация обаче е твърде много. При него трябва да се открива старата майка, да се отнеме, след известен период да се поставя новата, след 5-6 дена да се проверява дали е приета успешно. През различните периоди на годината процентът на приетите майки е различен, но се счита за нормален, ако е в рамките на 80%. Това означава, че в 10-20% от кошерите, освен това и допълнително трябва да се унищожават спасителните маточници, и цялата процедурата да се повтори.
Подмяната на стари майки със зрели маточници, поставени в магазинните надставки, без да се отстравнява старата, въобще не може да се прилага у нас - установено е с нарочни опити на Л.Радоев , (1976).
Известен е начин на подмяна на майките чрез сливане на отводка към титулярно семейство, при който не се търси старата майка и процесът протича със значително по-малко труд. Това е един все още не много познат, но с огромен потенциал за облекчаване на тази работа, метод.
От прегледа, който направихме до тук, на биологичните фактори допринасящи за висока продуктивност е видно, че тя- високата продуктивност, е възможна само чрез няколко типа пчеларски намеси:
-непрекъснато и твърдо управление на силата на семействата;
-контрол над роевия инстинкт;
-управляване на хранителния фактор;
-направляване работата на майката и нейната смяна.
Във всичките тези кардинални аспекти на пчеларската работа, практиката има създадени някои отделни, понякога много рационални решения, които обаче не се прилагат в цялостна технология и начин на работа.
Задача на едни съвременни технология и инвентар за нея е, тези основни пчеларски дейности да могат да се реализират с възможно по-малък разход на труд и на време от страна на пчеларя.
Доц. д-р Пламен Христов, ИЖН, fermera.bg
Полезно за пчеларите: Селскостопанска академия, чрез специалистите и опитните пчелини на Института по животновъдни науки, предлага 30 часови курсове „НА ЖИВО“, по време на същинския активен сезон. Предвидени са теми за самите пчелини, по-сигурното зазимяване на пчелните семейства, успешното изпролетяване, оползотворяване на пашите, противороеви мероприятия, майкопроизводство и всичко, което е важно за практическото пчеларство.
Занятията се предвиждат да се провеждат в почивните дни, в пчелините на ИЖН в Костинброд и Велико Търново или на други места, според броят на желаещите.
Издават се дипломи с щемпела на Селскостопанска академия. Тел. за връзка: 0884 920 679.
