Ако през последните 10 години България успяваше годишно да засажда до 10-12 хиляди декара нови лозя, то с новите промени в Закона за виното и спиртните напитки тези площи драстично ще намалеят. Поправките са предизвикани от новата система на лозята в ЕС, която предвижда ограничаване на новите лозови насаждения, като годишно те ще бъдат до 1% от засадените с лозя към 31 юли на предходната година. Целта на въведения механизъм е запазване на качеството и авторитета на вината, произведени в Европейския съюз, се посочва в мотивите към закона.
Поправките към закона са качени за обсъждане от браншовите съюзи до 2 септември, припомнят от агроминистерството.
Периодът на действие на разрешителния режим за лозови насаждения в Европейския съюз е от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2030 г., като правилата за прилагането му са изготвени така, че да осигурят прозрачна, справедлива и навременно функционираща система, адаптирана към нуждите на лозаро-винарския сектор.
В закона са уредени също условията за издаване на разрешения за засаждане на нови насаждения и за презасаждане на територията на страната. Разписани са и разпоредби, свързани с прилагането на национално ниво на преходния режим за преобразуване на права за засаждане и презасаждане в разрешения за засаждане на нови насаждения.
Валидните права за презасаждане, които са предоставени на производителите до 31 декември 2015 г., но още не са използвани, могат да бъдат упражнени след 1 януари 2016 г. само след като бъдат преобразувани в разрешения за същото лозарско стопанство, за което са предоставени правата.
Производители, притежаващи неизползвани права, могат да подадат заявление по образец за преобразуване на предоставените права на презасаждане или на части от тях в разрешения. Заявленията се подават до 31 декември 2020 г., но не по-късно от три месеца преди изтичането на правата.
Всички стопанства и винарски изби се вписват в регистър. За промени в структурата на лозарско стопанство се смятат действия като включване и/или отделяне на лозарски имот от едно лозарско стопанство в друго, както и промяна на начина на стопанисване на лозарските имоти; разделяне на лозарски имот, при което от първоначалния имот се образуват два или повече самостоятелни имота, или обединяване на лозарски имоти, при което от два или повече съседни имота се образува нов имот. Когато производител, който няма регистрирано лозарско стопанство в съответния лозарски район придобие лозарски имот в него, се регистрира ново лозарско стопанство.