Сред първите 10 земеделски производители, получили най-големите субсидии по мярка 11 за биоземеделие през миналата година, има само един сертифициран фермер, всички останали са в преход, като други двама изобщо не фигурират в регистрите министерството на земеделието като биопроизводители. Това показва анализ на Асоциация „Биопродукти“, изготвен въз основа на публичните данни за платените от фонд „Земеделие“ средства по директните плащания и по мерките от ПРСР за 2016 г.
„Всички знаем, че парите за биоземеделие свършиха, затова решихме да проверим кой е получил най-големите средства, без да обявяваме имената на фирмите заради изискването за поверителност на личните данни“, посочи Веселина Ралчева от управителния съвет на асоциацията.
Резултатите от анализа са направо стряскащи, защото показват огромни непълноти и силни съмнения дали европейските субсидии са дадени за реално произведена продукция. Първите десет фирми са получили между 250 хил. и 550 хиляди лева, декларирайки, че отглеждат кориандър, пшеница и други зърнени култури, които би трябвало да са излезли на пазара. Но след справка при търговците, от асоциацията са разбрали, че миналата година не са реализирани големи количества биопшеница, рапица или кориандър.
Нещо повече, от опита си да отглеждат биокориандър почти всички фермери са ударили на камък, защото продукция изобщо не се е родила и насажденията им просто са се превърнали в угари, посочи Албена Сименова, председател на асоциацията. „Ние знаем, че заради бонус точките за биокориандър, които се даваха по подмярка 4,1, редица колеги решиха да се пробват, но всички те бяха категорични, че тази култура не може да се отглежда органично“, допълни и Веселина Ралчева.
Но да погледнем списъка с първите 10 биофермери, получили най-големите плащания от държавата. Най-големият пай от баницата се е паднал на фирма от Ямболско, която по документи отглежда биозърнени култури и биокориандър и която след проверките от администрацията е получила 558 875 лева.
Интересен е случаят с фирма от Монтанско, която изобщо не фигурира в регистрите на министерството на земеделието като занимаваща се с биопроизводство, но пък фондът й е изплатил 379 614 лева по мярка 11. Тази фирма е декларила, че произвежда биологични пшеница и люцерна, но как е доказана тази биологичност, никой не може да си обясни.
Членовете на браншовата организация се питат как администрацията е допуснала да се преведат тези средства на хора извън регистъра, след като се знае, че по закон всички те минават на сериозен тристранен контрол от страна не само на сертифициращите компании, но и на земеделските служби по места.
Интересното е, че десетте фирми нямат и действащи интернет страници, за да се види каква дейност развиват. От десетте земеделски фирми само една - от Русе, е на сертифициран биопроизводител на лешници, когото всички в бранша познават и който е бизнесмен по призвание. Всички останали са свързани с фермери, за които в областите се знае, че се занимават само с конвенционално, но не и с биоземеделие.
Асоциацията е твърдо решена да иска отговори, защото не може да няма координация между службите в министерството и фонда, когато става въпрос за толкова важен подотрасъл като биоземеделие и биоживотновъдство.
Изчисленията на браншовата организация по изнесените от фонда списъци лесно може да бъдат подготвени и от държавната администрация, защото статистиката за последните 7 години показва изключителен ръст в областта на заявяваните площи със зърнени култури и ливадите и пасищата.
В същото време при плодовете и зеленчуци ръстът на биопроизводстнвото е само в проценти, а се знае, че то е приоритетен отрасъл не само при биото, но и при конвенционалното земеделие.
„Очевидно диспропорциите между подпомагането на различните култури е огромно, затова и при обсъждането на новата наредба за биологично производство, която се подготвя от министерството на земеделието, асоциацията ще даде важни предложения, така че поне в следващия програмен период подпомагането да бъде балансирано“, коментира Веселина Ралчева.
Целта е имиджът на реалните биоземеделци да не бъде сриван от нароилите се фалшиви фермери, които по 5 и повече години стоят на ниво „биозеземелци в преход“ само за да получават субсидии, не и за да произвеждат качествена и чиста стока за пазара. Защото и за децата е ясно, че бюджетът по мярка 10 и 11 за „Агроекология и климат“ и „Биоземеделие“ се изчерпа още на втората година точно поради тези вратички в нормативната уредба, така че европейското подпомагане да не стигне до хората, които реално работят за пазара.
