Настъпило е време, когато всички браншови организации с реална членска маса трябва да се обединят, защото „се нагледахме на разделението, към което ни тласкаше предишният кабинет. И което не води българското селско стопанство до просперитет”. Мнението е на председателя на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков и е изразено по време на консултации с депутатите от 46-я парламент при обсъждането на таваните за директните плащания. Основната тема на вчерашните разговори са били Стратегическият план за развитието на земеделието да 2027 г. и кой от възможните три метода за налагане на тавани ще бъде най-ефективен за родното земеделие.

В тази връзка пред Синор.бг Джиков заяви, че „преди да решим въпроса с таваните, министерството е длъжно да направи точни анализи за икономическия модел на бъдещото подпомагане. Защото „ако с таваните разбутаме сегашната система, то трябва да сме изключително внимателни какъв ефект ще се получи от това разбутване, за да не направим някоя беля”. 

Три са основните модели за прилагане на тавани, които са разписани в европейския регламент и по които отделните държави в момента вземат националните си решения. „Аз съм изненадан защо досега у нас изобщо не се обсъжда третият модел, предпочитан от фермерите в Германия, при който орязването на субсидиите ще става над определени декари”, риторично пита Джиков. Припомняме, че на този етап министерството на земеделието се е фокусирало основно върху първите два модела – така нареченият „плосък таван” - със санкции над 100 хиляди евро, след като се приспаднат разходите на земеделците. И поетапното намаление на субисидиите над 60 хил. евро.

Според Джиков, отделните браншови организации биха стигнали до консенсус, но само в случай, че министерството категорично обяви какъв брой от стопанствата ще бъдат засегнати при отделните модели на прилагане на таваните и точно къде ще се насочат „икономисаните плащания”, така че най-уязвимите сектори да станат ефективни. „Именно затова и всички ние сме на мнение, че пред следващия период субисдиите трябва да се дават за произведена и реализирана на пазара продукция, за да се сложи край на схемите за източване на евросредства”, смята още картофопроизводителят.

При вчерашните си разговори с народните представители председателят на НАК е поставил още един изключително важен проблем – свързан със сушата и спада на доходите на немалко подсектори от земеделието.

Ако миналото лято беше съкрушително за зърнопроизводителите в житницата на страната Добруджа като добиви и доход, тази година в колапс е целият сектор на късните плодове и зеленчуци като картофи, пипер, ябълки, сливи, лук и др. „Проблемът е, че миналата година администрацията на министерството на земеделието прехвърли стотици милиони лева от ПРСР към директните плащания под формата на Ковид мерки, но тази година резервът за кризи предизборно беше раздаден още през февруари неясно на кого и защо. В резултат на това служебният кабинет в момента няма нито един полезен ход в подкрепа на най-силно засегнатите фермери”, посочи картофопроизводителят.

Земеделският бранш отново е поставен в унизителното положение да иска актуализация на бюджета наравно с други сектори от икономиката, за да бъдат компенсирани поне отчасти щетите от небивалата суша. „Никой от нас не е предполагал, че в продължение на месец и половина дневните температури това лято ще бъдат над 35-36 градуса, което се отрази пагубно на всички по-късни култури”, посочи Джиков. Ситуацията е одобено критична за сектора на картофите, тъй като втора поредна година доходите на земеделците са под чертата – първо, защото заради дъмпинга от ЕС цените зимата паднаха неимоверно и те не успяха да продадат продукцията си, и втората причина е сушата, заради която браншът почти не очаква реколта.

При вчерашните си разговори с депутатите и председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански, и представителите на министерството на земеделието са припомнили, че през февруари на животновъдите са осигурени над 23 милиона лева, затова и ако сега се търсят компенсации, те трябва да се насочат само към най-засегнатите от сушата фермери.

Огромен проблем имат и свиневъдите

Фермерите ще продължат разговорите с властта, защото е крайно необходимо до края на годината администрацията да намери ресурс за подпомагане на най-силно засегнатите производителите. В противен случай картофопроизводителите ще излязат на протести, посочи още председателят на НАК.

Екатерина Стоилова

Sinor.BG