За България най-подходящи са фермите с 500 -600 крави

12-02-2007 г. - Това, което представи немската фирма „Вестфалия”, дава представа на какво равнище се намира специално говедовъдството в Германия, а може и да се обобщи – в развитите страни в Западна Европа. В този смисъл къде се намираме ние, на една ръка разстояние ли сме от тях, или на повече? - Генерален извод не съм правил, защото при нас нещата са доста шарени. Има много дребни ферми и те, за съжаление съвсем не са малко, има и такива, които само се наричат ферми, но всъщност не са, техните стопани имат по една-две или три крави. В същото време обаче, това мога да го кажа със сигурност, имаме ферми, които са вече на световно ниво. - Къде са тези ферми, посочете поне няколко от такива? - В Твърдица, Сливенско, например, в село Дядово до Нова Загора, модерна ферма се изгражда в търновското село Камен, пак в този район, в Стражица има такава ферма, , в другото село Камен, до Сливен, започват реконструкция на сградите на голяма ферма, която ще „пасне” на европейските стандарти . Реконструкциите много често са по-трудни, отколкото ако се направи нещо ново, при тях по-трудно се достига световното равнище, но и с тях се постига положителен ефект. Така че на нашата фермерска карта има от всичко – засега дребните фермери са повече, но тези, които са се хванали сериозно с този работа, постепенно се увеличават. - Като специалист, според вас, каква е оптималната ферма за България като брой на животни? - Засега не може да се даде отговор на този въпрос, ако така е поставен. Всеки собственик, дори и да е с едва или две крави, казва, че е фермер. И това е така, според него. Така че всеки според чергата си прави своята ферма и изгражда стопанството си. Но има все пак и някои общи неща, които трябва да имаме предвид. Аз мисля, че ферма по-малка от 50-60 крави не е достатъчно рентабилна икономически. А горната граница варира в твърде широк диапазон и може да бъде 500-600 животни и повече. Стойността на едно ското място (това е терминът, който ние използваме), но нека го кажем другояче – на едно място за отглеждане на едно животно, разходите за строителни материали, на застроена площ, на обем в една ферма за 40 крави са с около 20 процента по-високи, отколкото в една ферма за 100 крави. Значи от 30-40 крави трябва да тръгне създаването на всяка една модерна ферма, за да има ефективно стопанство. Аз не отричам другото, то също така има право на съществуване, то може също да се интензифицира, но онова , което е витално в по-далечна перспектива, е това, за което вече споменах – от 40 крави нагоре. И не повече от 500 животни. Това за мен е границата за българските условия. А защо 40 точно да е минималния брой животни? Първо, заради по-ниската стойност при изграждане на фермата, а от друга страна, защото перспективната технология, наложена в цял свят е такава, и защото при капацитет на сградата до 40 крави не може тази прогресивна технология да покаже своите предимства, тя не може да защити заложения в нея потенциал. Да изградите една доилна зала за 10-15, или дори и за 20 крави просто не се рентира, това ще бъдат хвърлени доста средства просто на вятъра. - Работите ли с типови проекти, един поостарял вече модел? - Типовите проекти трябва да ги забравим. Сега няма никакви проекти – нито типови, нито индивидуални. Всяка ферма се „крои” на място. Всичко започва с изготвянето на технологичен проект, който решава къде ще се ситуира тази ферма, колко ще е капацитетът й, начина на отглеждане на животните, начина на почистване на тора, начина на доставяне на фуражите и т.н. Типови проекти няма, но изискванията могат да се групират условно в зависимост от броя на отглежданите животни. Лично аз съм направил около 15 проекта и те са били за 100-140- 180 крави. Има и за по-малки ферми – например за 40, за 60 или за 80 крави. Проектите обаче са напълно различни един от друг. В света няма две еднакви ферми, дори няма и две еднакви доилни зали, които са на една и съща фирма, например на „Вестфалия”. По-трудоемка е работата в говедовъдството, затова може би и там изискванията са по-големи и взискателността е по-висока. И затова изискванията към млякото са толкова големи и така стриктно се следят и от нашите ветеринарни органи, и от европейските експерти в тази област. farmer.bg