През седмицата жътвата бе официално обявена на 17 юни в село Цар Петрово, Видинско, с очакване за богата реколта и по-високи изкупни цени. Илия Проданов, председател на НАЗ, пожела на колегите си: „Нека да жънем с радост, да продаваме с достойнство и природата да бъде с нас!“
Няма по-голям празник в селското стопанство от жътвата на пшеницата и ечемика. Той не е обвързан със светци и с конкретна дата. Животновъдите например празнуват в деня на св. Георги Победоносец. Пчеларите си имат двама светии – св. Харалампий и св. Прокопий. Началото на гроздобера започва на Успение Богородично, а любовта към виното се отбелязва на Трифон Зарезан. Пшеницата и ечемикът заемат близо 40% от обработваемата земеделска земя. Думата „хляб“ все още обобщава думата „храна“ в родния език, макар продажбите на хляба да намаляват година след година.
Секторът на зърното мина през кратка радост и продължителна мъка в последните 5 години. Ковид-19 не се отрази съществено на цените на зърнените и маслодайни култури, но войната в Украйна беше като земетръс за зърнопроизводителите. Поуката е, че няма дар, който да не бъде платен с лихвите. Ето защо:
Ако по време на пандемията и преди това пшеницата се търгуваше на около 340 лева за тон, а през 2021 г. на 390 лв., то след началото на нашествието на Русия, цената на пшеницата отскочи до 720 лв. в средата на юни 2022 г., а слънчогледът достигна 1400 лв. и продължи да расте до 2000 лв. През юни 2023 г. пшеницата се смъкна на около 400 лева, а слънчогледът буквално се строполи на 730 лв. заради вноса от Украйна. В същия месец на 2024 г. хлебното зърно вече беше 390 лв., а тази година е 380 лв. Спрямо предковидната 2019 г., когато при старта на жътва пшеницата се търгуваше за 330 лв., днешната цена се е увеличила с по-малко от 20%, но консумативите за производството направиха доста по-голям скок през годините. Докато при плодовете, зеленчуците и млякото производителите калкулираха завишените си разходи в производствената цена, то при зърното нямаше мърдане, тъй като международните борси ги дирижираха. Сега предстои нов пазарно-политически трус заради увеличеното мито на руските и беларуски азотни торове от 1 юли, който зърнопроизводителите очакват с тревога.
Но да се върнем към другите събития от седмицата.
Тя беше гореща за Министерството на земеделието.
Не е често събитие магистрати от Европейската прокуратура да ровят из ведомствените документите и компютри на МЗХ за проекти и изплатени субсидии. Но това се случи в четвъртък, 19 юни. От пресцентъра на МЗХ лаконично съобщиха по пощите, че администрацията оказва пълно съдействие на разследващите. Разбира се, прессъобщението се появи след като бяха излъчени първите новини за акцията на магистратите.
Малко по-късно се разбра, че министерски служител на висок пост в дирекция „Морско дело и рибарство“, очевидно недоволен от заплатата си, е поискал към 230 хил. евро (колкото струва един приличен апартамент в Пловдив) от кандидат с отхвърлен проект, за да го върне в играта.
Оказва се обаче, че това не е единствената следа, по която са тръгнали европрокурорите след сигнал на ОЛАФ. Има и друга, за която можете да прочетете в Синор.БГ.
В същия критичен четвъртък представители на партия „Меч“ разгласиха за нагласен търг за 10-годишно отдаване под наем на пасища в община Батак с обща площ към 2,7 хиляди декара. Условията на търга са били твърде конкретни, за да напаснат към един от кандидатите, твърдят от партията. А именно – участниците в търга да имат стадо от 190 живитонски единици и колесен трактор и телескопичен повдигач, произведени след 2020 г. Покрай този случай се сетихме, че има изисквания за брой животинските единици на декар пасища. Според тези условия, че при посоченото условие животновъдът да отглежда поне най-малко 190 крави или над 1000 овце. Това значи ли, че дребните стопани никога няма да имат възможност да пуснат стадата си на държавно пасище? Нали сред първите грижи на ОСП са малките и средните фермери? Пък условието за машини, произведени преди по-малко от 5 години? Наистина е прекалено взискателно и прекалено конкретно.
Следващата атака към министерството също дойде от парламента. Депутат от ПП-ДБ попита на 18 юни министъра за 13 съдебни дела, загубени от БАБХ, по които агенцията ще плаща над 45 милиона лева, преведени с постановление през май т.г. от държавния бюджет. Писменият въпрос беше зададен в сряда и заслужава внимание. Делата може да са стари или нови, но въпросът е защо са допуснати, след като в БАБХ има „Правна дирекция“? Колко ли големи са грешки на БАБХ, за да се изчисляват на 45 милиона лева? Какви са точно, спрямо кого и как са направени, и кой ще си плати за тях – това са въпросите, на които задължително трябва да се отговори.
И още един голям срам понесе Агенцията по храните тази седмица – кокошарникът в село Крамолин, област Габрово. В продължение на години БАБХ е проспала, че в птицефермата за яйца кокошките живеят като в каторга – сбутани в клетки, без да могат да се движат, и с предизвикан от условията канибализъм ... Този и други ужаси. Инспектори посетиха фермата, принудени от неправителствена организация за защита на животните. И заради общественото недоволство затвориха стопанството, докато не изпълни предписанията.
Първи Синор.БГ съобщи във вторник, че България е санкционирана за неразрешени субсидии от земеделските фондове в размер на 4,8 млн. евро. На следващия ден поискахме от МЗХ разяснения за наказанието, но отговор така и не дойде (и това замълчаване не е за първи път!). Георги Тахов предпочете да отговори пред журналисти в четвъртък от форум, в който участваше, и за който пресцентърът на МЗХ не беше предизвестил журналистите. Предаденият от някои медии отговор не беше много ясен и затова няма да го цитираме.
През седмицата се случи и нещо напълно неочаквано за няколко институции от държавната администрация. Докато тече обсъждането на законопроекта за агрохранителната верига, който цели да защити производители и потребители от произвола на цените, НАП нареди на 800 свои служители да бдят над пазара. Началникът им Румен Спецов смело навлезе в непозната територия и с едно интервю удари Държавната комисия по стокови борси и тържища, разклати националната статистика и изпревари Комисията за защита на потребителите. Така държавното управление, което обеща, че няма да допусне спекула заради влизането в Еврозоната, се оказа без отговор на въпроса има ли норматив, с който да накаже производител и търговец, които са си позволили да вдигнат за седмица с 40% цената на определен продукт? Ами няма. Най-много НАП да заплаши с ревизия конкретната фирма, макар че и това не е никак малко.
Интервюто на г-н Спецов принуди дори премиера Росен Желязков да размаже масло на филията. В петък той се обърна към търговците с думите: „Не допускайте в своите магазини такива стоки, които са тестови проекти за насаждане на недоверие!“
Ето как една безобидна пратка с минерална вода се издигна до върха на политическото говорене и се нареди сред враговете на еврото.
Надя Петрова
