Нитратите и нитритите в зеленчуците

22-07-2003 г. Нитратите и нитритите са опасни за здравето на човека и животните. Тяхната употреба води до ракови заболявания. От изследвания е установено, че зеленчуците са главният източник на тези вещества. Повишеното съдържание на нитрати и нитрити в растителната продукция е свързано със завишеното и неправилно азотно торене особено когато то не е съчетано с торене с фосфор и калий. И други фактори влияят за натрупването им. Трансформирането на азота в растенията зависи от биологичните особености (метаболизма) на отделните култури, от екологичните условия и от агротехниката. Факторите, които влияят за съдържанието на нитрати и нитрити в растенията, са: Биологичните изисквания на културата (сорта), които се разделят на три групи: Силно акумулиращи - салати, зимен чесън, зимен лук, репички, дългоплодни краставици, ранно зеле, тиквички, пъпеши. Средно акумулиращи - дългоплодни краставици, всички видове зеле, някои сортове зелен лук. Слабо акумулиращи - зелен фасул, зелен грах, домати, пипер, корнишони. Разлика в натрупването има и в зависимост от сортовия състав. Например марулите натрупват повече от главестите салати. Установена е също така разлика в натрупването на нитрати и нитрити при различните сортове репички. Екологични условия. Продукцията, получена в късна есен, през зимата и в ранна пролет, е с повишено нитратно съдържание. Агротехнически мерки. Правилното сеитбообращение и обработка на почвата, съобразени с нейния тип, също е от голямо значение; балансираното използване на азота с другите хранителни елементи; торене с оборски тор, който трябва да е много добре разложен и съобразен с почвения тип. Внасянето на повече от 15 т/дка оборски тор е нежелателно за каквато и да е зеленчукова култура и тип почва. Един месец преди прибирането на продукцията се спира всякакво торене. Трябва да се спазват и следните правила: подбиране на сортове, които акумулират по-малко нитрати; рационално азотно торене; редовен агрохимичен контрол на почвата и растенията; спазване на сроковете за подхранване; използване на бавно действащи азотсъдържащи торове; спазване на агротехническите изисквания на всяка култура по отношение на температурата на почвата; консумирането на листните зеленчуци, особено от ранното производство, да става след накисване и старателно измиване; при салатите и зелето да се отстраняват външните листа, както и повредените; краставиците да се обелват по-дълбоко, като откъм дръжката да се отстранява повече месеста част. (от в. Феремер новият)