Араукан - екзотичната индианска кокошка

30-01-2007 г. Без съмнение една от най-оригиналните породи кокошки на света е арауканът. Истинско удивление предизвикват снопчетата пара, стърчащи от ухото като пищни гвардейски мустаци. Веднага привлича погледа пълното отсъствие на опашка. Впрочем от това украшение са лишени само арауканите от немски тип, а например при америуканите и арауканите от английски тип птиците имат опашки. Третата и навярно най-важна особеност на арауканите са техните яйца - цветът на черупката им е син. Откъде са се взели тези забележителни кокошки и с какво е свързан необикновеният цвят на тяхната яйчена черупка? Тази порода произхожда от планинските райони на Чили, а своето название дължат на индианското племе араукан. Членовете на това племе отглеждали такива птици още преди откриването на Америка от Колумб. Що се отнася до синята окраска на черупката, съществуват няколко версии - например проф. Костело от САЩ смята, че окраската на яйчената черупка арауканите са получили в наследство от местна дива птица, която обитавала джунглите и била одомашнена от аборигените. Тази птица напомняла на американски фазан, чиито самци били кръстосвани с кокошки за получаване на бойни петли. Очевидно получените кръстоски са се оказали плодовити и започнали да снасят яйца със синя черупка. Едно от първите сведения за кокошки, снасящи сини яйца, е от 1526 г. Те били описани от испанския генерал и натуралист Кабот. За забавните кокошки, които снасяли сини и зелени яйца, споменавали даже и холандските пирати, нападащи испанските кораби. През 1880 г. арауканите били разпространени в Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, където били развъждани от аристократичните дами като екзотични домашни любимци. Нов тласък в разпространението на породата дал проф. Костело, който ги открил повторно в Чили през 1919 г. Породата предизвикала истински фурор на първия конгрес на Световната научна асоциация на птицевъдите през 1920 г. в Хага. След това тя станала известна в цял свят. Днес съществуват няколко типа араукани. Например в Америка се развъждат америукани, които били селекционирани през 70-те години на миналия век чрез кръстосване на араукани с обикновени кокошки. Това било направено, за да се подобрят стопанските качества на арауканите, в частност за да се избегне развъждането на безопашати кокошки, а също за да се получат кокошки, снасящи сини яйца. Тези яйца се ползват с голямо търсене, тъй като диетолозите ги смятат за по-ценен продукт в сравнение с обикновените бели яйца. В Англия също развъждат опашати араукани, но те имат и неголяма качулка на главата. За българските птицевъди ще бъде интересно да обърнат внимание на типа араукани, признати от ЕС на птицевъдите и доведен до съвършенство от немските птицевъди. Според европейския стандарт се признават само безопашатите араукани, които се разделят на три типа: със снопчета пера от двете страни на главата, които трябва да бъдат еднакви по размер и симетрични; със снопчета пера и брада; без снопчета пера само с брада. Има също така и миниатюрна форма араукани. В стопанството арауканите не са храненици и представляват интерес не само като екзотична порода. Те много бързо съзряват и рано започват да снасят яйца. Яйцата, макар и неголеми, са в голямо количество. Благодарение на своя цвят те привличат купувачите. Птицевъдите отбелязват също добрия вкус на месото на арауканите. Младите пилета се отглеждат сравнително лесно и рядко създават проблеми на стопаните. От в. Фермер