Свикнали сме да събираме дренки в гората, докато култивираните насаждения с дрян са извънредно малко. Но неговите запаси в горите, както и самите гори, в последните години стават все по-малко. Изходът е един - да се отглежда този лечебен продукт, при това не само като отделни храсти в градината, но и в големи масиви, даващи стабилна реколта. За разлика от ябълката например дрянът за 30 години дава 29 реколти, т. е. 9,67 за 10 години.
Дрянът има разностранно полезно действие. Особено голямо е неговото значение като едно от най-ценните диви плодни растения. Вкусните кисело-сладки плодове на дряна са богати на захари, органични киселини и витамин С, употребяват се за ядене в пресен и сух вид, от тях се приготвят кисели, компоти, прекрасно сладко, пълнежи за бонбони, разхладителни напитки, настойки, ликьор, а в някои райони на Закавказието от дренки се приготвя дори супа.
Плодовете, както и листата на дряна, от векове се използват в народната медицина главно за лечение на стомашно-чревни и простудни заболявания. Доколко древно е използването на плодовете на това растение показват намерените костилки от дренки в останки на наколни жилища в Швейцария. От векове датира и използването на твърдата като рог дървесина на дряна, която била използвана още през бронзовия век за изработката на дръжки на мечове. В експозицията на един от музеите в германския град Нюрнберг се съхранява един от първите часовници, чиито колелца били изработени от дрянова дървесина. Едно от положителните качества на дряна е неговата невзискателност към условията на отглеждане. Той понася със завидна лекота чакълестите, каменистите, карбонатните, бедните и недълбоки почви, което позволява да се засажда на всякакви терени, на склонове и в низини, на равнини и в планински райони на височина до 1500 м.
Лошо расте само на блатисти кисели почви, където е необходимо внасяне на 2-4 тона вар на хектар една година преди засаждането. Най-добре се чувства и дава най-голяма реколта на леки, плодородни, карбонатни почви. Суровата зима, многократните замръзвания, засушаването, резките температурни колебания изобщо не могат да уплашат дряна. Подготовката на почвата за градината с дрян, както и за всяка друга, започва с внасяне на торове и дълбока оран. В зависимост от състава на почвата, през есента се внасят 70-100 кг минерални и 50-100 тона органични торове на 1 хектар, след това земята се оре с обръщане на почвата на дълбочина 60-80 см. Напролет се прави изравняване и повърхостна обработка на почвата за "затваряне" на влагата и унищожаване на плевелите.
Преди засаждане се прави култивация и разбивка на площта по схемата 4х5 м или 5х5 м, което съставлява 400-500 броя на хектар и се изкопават ями за садене с дълбочина 45-60 см. Най-доброто време за засаждане на дрян е есента, когато младите дръвчета успяват да се аклиматизират, да излекуват повредената си коренова система и да развият към пролетта млади смукателни корени, за да противостоят успешно на ранните пролетни засушавания.
В градинските участъци е необходимо половин година по-рано да се изкопават ямите - напролет за есенното засаждане и есента - за пролетното. Ямите трябва да бъдат с размери 80х80х80 см, внасят се 200-400 грама минерални и 1-2 кофи органична тор, като се смесват с почвата. От в. Фермер
