Чашкодрянът създава настроение

Невероятна е срещата около празниците с японския чашкодрян (Euonymus). Голите дървета наоколо подчертават красотата на разтварящите се четириделни плодни кутийки, от които се разпукват семената, скрити в месести оранжеви обвивки. Листата на това растение са лъскави, наситенозелени и гладки с елипсовидна форма.
На местата с по-умерен климат японският чашкодрян достига височина 3-4 м. В Япония, където е неговата родина, е до 6-7 метра. Не е капризен към почвите, стига да съдържат по-малко влага. Расте в низината, но изкачва и височина. Обича по-сенчестите места. Поддава се на формиране с ножица и короната му добива много красив вид, когато е заоблена.
Японският чашкодрян се размножава по вегетативен начин със зелени резници.
У нас може да се срещне брадавичестия чашкодрян (Euonymus verrucosus). Той достига височина до 2 м. Младите му клонки са обсипани с черни брадавички, откъдето носи името си. Дава в изобилие много коренови издънки. Листата му имат яйцевидно-елептична форма и са лъскавозелени. Цветовете му са кафяво-червени, а плодовете са розови кутийки. Отглежда се лесно по вегетативен път със зелени резници, коренови резници, а може и с отводи.
По-разпространен е обикновеният чашкодрян (Euonymus europea). Той има опадливи листа. Младите му зелени клонки имат по четири коркови ръбчета и се нарича още ръбест чашкодрян. Удължените му елипсовидни листа са тъмнозелени и назъбени по края. Наредени са срещуположно на клонките. Цветовете му са събрани в съцветия и са бледозеленикави, а плодните кутийки в края на септември и октомври се разтварят и освобождават оранжевите семена. Този чашкодрян може да се срещне край реките, но се качва и на височина до 200-500 м. Най-добре се развива на сянка. Дава много издънки.