Минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждането на птици

14-11-2006 г. Добре е да приемате законодателството и нормативната уредба не като препятствие за началото или срещу възможността да отглеждате повече животни, а като ръководство във всекидневната си работа. Така ще пропуснете възможните грешки, след които са необходими допълнителни разходи за оптимизиране на сгради и подмяна на оборудването в тях и за преодоляване на заболявания - резултат от нарушени условия на жизнената среда на птиците или от неподходящо хранене. Ако във вашата ферма отглеждате по-малко от 350 кокошки носачки или отглеждате кокошки за развъждане, бройлери, гъски, пуйки, фазани и др., обърнете внимание: прилагането и контролът върху прилагането на принципите и изискванията за хуманно отношение към всички видове животни се извършва на основание Закона за ветеринарномедицинската дейност и в съответствие с Наредба № 16 за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, обн. ДВ, бр. 18 от 28.02.2006 г. Посочените в тази наредба условия за осигуряване на добруването на животните са приложими за птиците с различна биологична характеристика и се определят от "степента им на одомашняване". В Наредба № 25 за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки, обн. ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г., която е в сила от 01.05.2006 г., са разписани подробно общите и специалните минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на повече от 350 кокошки носачки и изискванията към системите за тяхното отглеждане. "Система на отглеждане" е термин, който се използва от специалистите в птицевъдството. Казано по-разбираемо, това е начинът на отглеждане на птиците. В наредбата са определени три типа системи: - Алтернативните системи за отглеждане на кокошки носачки (както и на други видове птици за производство на яйца или на месо) са добра възможност за селските райони. В такива птицеферми, одобрени до 1 януари 2003 г., условията на отглеждане на птиците трябва да се приведат в съответствие с изискванията на наредбата до 31.12.2006 г. - Системите за отглеждане на кокошки носачки в неуголемени клетки са едни от първите системи за "интензивно производство на яйца". В клетки се отглеждат от 2 до 4 птици. - Системите за отглеждане на кокошки носачки в уголемени клетки са тези, с които трябва до 31.12.2011 г. да бъдат заменени използваните до този момент неуголемени клетки. Това изискване се отнася за животновъдните обекти, които са в експлоатация след 01.01.2003 г. Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки, трябва да са проектирани и изградени така, че да е възможно в тях да се постигат определени параметри на жизнената среда за птиците. Добре е, когато са осигурени възможности за наложителни частични промени в технологията и оборудването, без да се рискува поддържаният в тях оптимален микроклимат. Задълженията на собствениците и управителите на ферми за отглеждане на кокошки носачки не се различават съществено от тези за другите животновъдни обекти. Особено важно е всекидневните манипулации, проверяването на здравословното състояние на птиците и отстраняването мъртвите да се извършва, без да се създават условия, предизвикващи стрес при кокошките - шум, внезапна промяна в интензивността на осветлението, липса на вода или храна и др. При подмяна на една партида кокошки с друга е задължително да се извършват механично почистване и дезинфекция на помещенията, на съоръженията и на инвентара. Това е необходимо за формиране на оптимален микроклимат в помещенията и премахване на риска от предаване на патогенни и условно патогенни микроорганизми. По време на производствения цикъл се извършва почистването на изпражненията толкова често, колкото е необходимо, за да се предотвратяват високи нива на вредни газове, прах и условно патогенни микроорганизми във въздуха. Не трябва да се допускат манипулации, които водят до осакатяване на кокошките. Задължително е подрязването на човките на пилетата до 10-дневна възраст, предназначени за носачки с цел да се предотврати канибализмът, да се извършва от ветеринарен лекар или по негово предписание от ветеринарен техник. Изискванията към различните системи за отглеждане на кокошки носачки са подробно разписани в отделни раздели на наредбата. Тя е добро ръководство при ясни и точни намерения на фермера. Във всеки от разделите ще намерите нужната информация за различните системи на отглеждане - необходимата свободна площ, дължината на хранителния и поилния фронт, на улейната поилка или необходимия брой на нипелни поилки и поилни чаши. Посочени са подробно изисквания към конструкцията на клетките и материалите, от които да са изградени, за да се удовлетворят чисто физиологичните потребности на птиците и да бъдат предпазени от наранявания. Оборудването на клетките и поддържането им в изправност е условието, което в най-голяма степен определя добруването на птиците. За това трябва да се осигурят: - Удобни и чисти гнезда и суха постеля, за да е възможно кълването и ровенето, без които кокошките не могат; - Подходящи кацалки, които да са с дължина, осигуряваща най-малко 5 cм за една кокошка; -Свободен достъп до храна и вода без риск от конкуренция между носачките; - Естественото изтриване на ноктите при птиците е биологична потребност, което може да се постигне, като се поставят в клетките подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите; - Най-уязвими на нежелателни посещения от други видове животни са птиците в първия ред клетки. Ако разстоянието между пода на сградата и основата на първия ред клетки е не по-малко 35 cм, ще им бъде създадена известна сигурност; -Широчината на пътеката между два съседни реда от клетки трябва да е такава, че обслужването и всекидневните манипулации да не притесняват птиците. Пътеките не трябва да са с ширина по-малка от 90 cм. При метод на отглеждане на кокошки, различен от този в клетки алтернативните системи, трябва да се спазват някои специални изисквания: - Нивата да не са повече от четири; - Разстоянието между отделните нива да е най-малко 45 cм; - Всяко ниво да е конструирано така, че да се предотврати падането на изпражненията върху долните нива; - Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията да е 9 кокошки на 1 м2 използваема площ, като площта на гнездата не се смята за използваема площ; - Дворовете към помещенията, в които се отглеждат кокошките, трябва да имат площ, съобразена с числеността на птичето стадо и с характера на земята, за да се предотврати всякакво замърсяване. Осигурете им подслон, който да ги предпазва от неблагоприятни климатични условия и от хищници; - Отворите, които осигуряват директен достъп на кокошките до дворовете, да са с минимални височини 35 cм и широчина 40 cм, като се разполагат равномерно по цялата дължина на сградата. Какво трябва да знаете за въвеждането в експлоатация, за регистрация и за контрол на животновъдни обекти за кокошки носачки? Животновъдните обекти за отглеждане на кокошки носачки се регистрират както всички други по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). В РВМС се поддържа регистър за всеки животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с цел проследяване произхода на яйцата на пазара - търговска мрежа, заведения за обществено хранене, хранително-вкусовата промишленост, износ. Ветеринарният регистрационен номер на птицефермата се състои от 13 символа - цифрата, посочваща метода на отглеждане, инициалите BG, кода на областта (от 01 до 28), пощенския код на населеното място и поредния номер на обекта при първоначалното му вписване в регистрите на РВМС и буква К (кокошки) накрая. Ветеринарният регистрационен номер се дава еднократно и остава постоянен. Той се използва и за други цели и не само по тази наредба. Методът на отглеждане, който се използва в обекта, е означен с цифрови кодове: за свободно отглеждане - 1; за подово отглеждане в закрити помещения - 2; за клетъчно отглеждане - 3; за биологично производство - 0. Ветеринарномедицински контрол Контролните органи на НВМС извършват проверки за спазване изискванията на наредбата самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения. Към наредбата има приложение за показателите, по които се извършват проверките, и във ваш интерес е добре да го познавате. В този материал можем само да маркираме някои от тях: - персонал (достатъчен брой и необходима квалификация); - проведени инспекции за всекидневен контрол на здравето на животните и изправност на съоръженията; - документация; - свобода на движение на птиците; - сгради и оборудване; - хранене, хирургически манипулации и разводни практики. За неуредените с тази наредба случаи се прилагат разпоредбите на Наредба №16 за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни. В брой 405 на вестника от 29 август т.г. направихме подробен преглед за начина на контрол и за пътя на преодоляване на констатираните отклонения от изискванията за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни. От в. Фермер