В света се развъждат повече от 40 породи от месодайното направление, като непрестанно се усъвършенстват старите и се създават нови. В нашата страна през 70-те и 80-те години на ХХ век са внесени значителен брой мъжки и женски разплодни животни от такива породи. Независимо от положените усилия за създаване на специализирани ферми от това направление, липсата на цялостна и всеобхватна държавна политика в тази насока, развитието и производственият ефект, реализиращ се в национален мащаб, е крайно незадоволителен. Резултатите от развъжданите вносни животни показват, че подходящи за нашата страна са следните породи:
Херефорд. Тази порода е създадена в графство Херефорд - Англия, в условията на хълмист терен, но с много богата тревна растителност и изобилна паша през по-голямата част от годината. Животните са скорозрели, с много добри месодайни качества и добра възпроизводителна способност. Космената покривка е червена, но главата, шията, герданът, долната част на гърдите и китката на опашката са бели. Главата е широка и лека, с плътни рога, но е създадено отродие Безрог херефорд, предпочитано от стопаните. Херефордската порода спада към средните по едрина, като живата маса на кравите е 600-650 кг, а на биците - 800-900 кг. Телетата при раждането тежат 30-32 кг, а при отбиването на 7-месечна възраст достигат 170-220 кг. При нормални условия на хранене и отглеждане юниците достигат жива маса 310-320 кг на 13-14-месечна възраст и могат да бъдат заплождани, като по този начин първото отелване се реализира още преди навършването на двегодишна възраст. Внесените у нас през 1981-1982 г. 2500 бици и бременни юници проявиха много добра аклиматизационна способност, непретенциозност към тревния състав в районите, където бяха настанени, и беше постигнат добър възпроизводствен ефект в стадата, на които беше осигурена добра паша и осъществен близък контрол по тяхното заплождане. По данни на учените от ИПЖС - Троян, при херефордското стадо в този институт, отглеждано в специално изграден пасищен комплекс, е постигнат среден дневен прираст 0,704 кг на женските телета от раждането до първата разгоненост и са достигнали живо тегло 239,9 кг на възраст 289,6 дни (9 месечни и 20 дни). Юниците са били заплодени на 436,8-дневна възраст (14-месечни и 12 дни) и е постигната обща заплодяемост 92,2 на сто. Средната плодовитост на стадото за 5-годишен период е 92,9 на сто, като варира от 86,2 до 98,0 на сто. При животните, на които не е осигурена добра паша и грижи за заплождането, примерно в с. Каленик, Ловешка област, плодовитостта за 4-годишен период средно е била 81,6 на сто с вариране от 68,0 до 88,3 на сто. Заключението на специалистите е, че тази порода е подходяща за отглеждане при пасищни условия както за развъждане в чисто състояние, така и за целите на промишленото кръстосване. Като недостатъци на породата биха могли да се посочат, че при интензивно угояване след 6-месечна възраст се натрупват много вътрешни тлъстини, които са нежелателни и се прави голям разход на фуражи при угояването; месото е по-грубо в сравнение с другите месодайни породи; на тази порода репродуктивен недостатък е, че по-чести са случаите на трудно отелване, особено при юниците.
Породата Абердин Ангус е създадена в началото на ХIХ век в Североизточна Шотландия в условията на хълмисти терени, обрасли с гори, но с богата тревна растителност, която животните оползотворяват изцяло за интензивен растеж и развитие. Животните от тази порода са черни на цвят, без рога, а тялото е добре замускулено с паралелепипедна форма. Средното тегло на кравите е около 500 кг, а на биците - около 700 кг. Теглото на телетата при раждане е 25-28 кг, което благоприятства бързото отелване. Интензивният растеж на телетата след раждането осигурява достигането на живо тегло при отбиването на 200-дневна възраст при мъжките 200-220 кг, а при женските - 160-18 кг. Изключително ценните биологични и месодайни качества на породата са кланичен рандеман 65-70 на сто и малък процент на костите на трупа - 12-14 на сто, а при другите породи - 15-17 на сто. Високото качество на месото - нежно, вкусно, сочно, нареждат тази порода на челно място. Не случайно по разпространение в света тя е на едно от първите места. Селекцията на тази порода в САЩ е насочена към увеличаване на живата маса. Съобщава се, че приплодите от бик Бак Травелер от тази порода на 1-годишна възраст достигат 534 кг, а при завършен растеж - 1013 кг. Същият бик е класиран на първо място за 2000 г. по признак леки отелвания, а неговите дъщери притежават силен растежен потенциал и висок рандеман (65-70 на сто), здрави копита, способност за отлично оползотворяване на грубите фуражи и отлични резултати при промишлено кръстосване. В нашата страна се внесоха мъжки и женски разплодни животни през 1960-1982 г. от Канада за промишлено кръстосване с по-дребните животни (напр. от родопската порода). Лесното отелване, интензивният растеж на телетата и отличното качество на месото са причина за големия интерес към тези животни на стопаните от планинските и полупланинските райони. Лесните отелвания ще наложат заплождането на юниците от останалите стокови ферми с бици от Абердин Ангус, което ще даде необходимия производствен ефект. От в. Фермер
