Овоскопът или яйчарската лампа представлява метална тръба или кутия от ламарина, висока 30-35 см с отвор 8-10 см. На предната страна на лампата е направен отвор от 2,5-3 см. Вътре се монтира висяща лампа с мощност 40 вата. Лампата е повдигната над отвора за преграждане на яйцата така, че светлината да пада върху преглежданите яйца под ъгъл 35-45 градуса. За охлаждане на овоскопа върху шнура на лампата се надява ламаринена шайба с диаметър 1 см по-малък от вътрешния диаметър на овоскопа. Получава се т.нар. коминен ефект, при който топлият въздух излиза нагоре. В люпилните се използват ръчни овоскопи с обикновена живачна лампа, а някои с оптични системи за насочване на светлинния лъч. С такива лампи се наблюдават по-лесно яйцата с тъмни черупки.
Силната светлина на овоскопа дава възможност да се изследват черупката, жълтъкът и белтъкът на яйцата. Черупката на пълноценното яйце се наблюдава с равномерна прозрачност. По черупката на някои яйца може да се видят по-светли петна с нееднороден строеж или т.нар. мраморни яйца. Там се натрупват повече органични вещества, които поемат повече вода. От тези места се изпарява повече вода, с което се нарушава режимът на люпене и оттам могат да започнат развитието си плесени и микроорганизми. Яйцата със силно изтъняла черупка се чупят лесно и зацапват съседните яйца и инкубаторите. Най-важният показател, който дава информация за качеството на яйцата, е положението на белтъка и подвижността на жълтъка. В здравото, прясното яйце жълтъкът е слабо забележим, понякога леко повдигнат към тъпия край на яйцето.
При завъртване на яйцето той е слабо подвижен, с неясни контури, отклонява се бавно и се връща бавно в централното положение. Това показва, че яйцето е здраво, има нормален плътен белтък със здрави белтъчни връзки - шалази. При застарелите и непълноценни яйца жълтъкът е добре забележим, с по-ясни контури, силно подвижен. При завъртване на яйцата се отклонява бързо от централното положение, което заема. Забелязват се шалазите, които са отслабени и се въртят заедно с жълтъка. Това показва, че белтъкът е рядък, с воднист външен слой или това са т.нар. слаби яйца. При силно разводнен белтък и много слаби шалази жълтъкът се наблюдава спуснат в острия край на яйцето или близо до стените на черупката. Тези яйца не са подходящи за люпене. Като показател за качеството служи и цветът на жълтъка.
При добре хранените родители жълтъкът е богат на провитамин А и е интензивно жълто оцветен. Жълтъкът на яйца, бедни на витамини, е много светъл и почти не се вижда при овоскопиране. Цялото яйце има сивозеленикав оттенък. Такива яйца също не се използват за люпене. При овоскопирането да се има предвид, че жълтъкът на застарелите яйца изплува по-близо до черупката и се наблюдава като по-интензивно оцветен, което често заблуждава. Жълтъкът при по-дребните яйца е по-голям и изглежда по-тъмен от този на големите. Точната преценка изисква по-голям опит. Състоянието на въздушната камера също дава информация за преснотата и инкубационните качества на яйцата. Току-що снесеното яйце с температура 40 градуса няма въздушна камера. Под влиянието на по-ниските температури на въздуха яйцето започва да изстива, вътрешното му съдържание се свива, подчерупковата му ципа се отделя от тъпия му край и слага началото на образуване на въздушната камера.
През първите часове след снасянето въздушната камера е с диаметър 3-4 мм и височина 0,5-1 мм. По-нататъшното увеличаване на въздушната камера е в пряка зависимост от температурата и относителната влажност на въздуха и времето за съхранение на яйцата в склада на производителя или в люпилнята. Височината на въздушната камера се измерва с яйчарския шаблон, който представлява линия, разграфена до 15 мм, вдлъбната по формата на тъпия край на яйцето. Яйцата за люпене трябва да са с въздушна камера висока: за токачки 4 мм; за кокошки 5 мм; за гъски, пуйки и патици - 6 мм. Зародишът получава въздух и диша чрез въздушната камера. По време на люпенето пилето получава също въздух от тъпия край на яйцето от въздушната камера. Срещат се яйца с въздушна камера, разположена под острия край или страничните стени на яйцето. Тези яйца не се използват за люпене, защото зародишите умират от задушаване по време на инкубирането или пилето по време на излюпването.
С овоскопа се наблюдават и т.нар. чужди тела в яйцето. По време на образуването на яйцето е възможно от яйцепровода да се откъснат епителни клетки или да протече кръв от скъсани капилярни съдове. Те попадат в белтъка и се виждат много добре. В такива яйца се развиват колонии от микроорганизми, които дават началото на гнилостни процеси. Ако не се открият навреме, в тях протича бързо разваляне - запъртъци, които се пръскат, "гърмят" и инфектират както околните яйца, така и целия инкубатор. От в. Фермер
