При подходяща агротехника и поливни условия люцерната се отглежда на едно място в продължение на 5-8 години. Ако не се спазва технологията на отглеждане на люцерна за фураж, е възможно посевът да започне да се разрежда още от втората година. Това намалява дълготрайността на тревостоя и продуктивността - от около 2000 кг до 500-600 кг.
Първата причина за това е заплевеляването на люцерновите посеви. Най-често срещаните плевели в тях са овчарска торбичка, полски синап, поветица, великденче, лайка, паламида, щир и др. За да се намали заплевеляването, люцерната трябва да се засява след предшественици със слят посев (зърнени зимни житни култури или други ранни предшественици със слят посев). Чрез обработки през лятото, есента и рано напролет се унищожават значителна част от плевелите до времето за засяване на люцерната. До заплевеляването на люцерната довежда и неправилното торене с азотни торове. По-силно се заплевеляват посевите, торени с азот през пролетта, отколкото през есента. Намиращият се в най-горния слой азот, внесен през пролетта, допринася за силното заплевеляване, особено с овчарска торбичка и великденче. От силното засенчване измират много люцернови издънки и така се получава разреден посев. На опразненото от люцерната място се настаняват плевели, които образуват голям брой семена (особено овчарска торбичка). Борбата против заплевеляването може да се води с по-ранна коситба но най-ефикасен е химичният метод.
Втората причина за оредяването на люцервония посев през втората -третата година може да бъде болестта кореново гниене - корените стават жълти, кафяви, до черни и изгниват.
Третата причина може да бъде неправилно поливане. За който и да е подраст, първата поливка трябва да се прави 5-6 дни след окосяването. Тогава подрастът започва да расте и потребностите му от вода се увеличават всекидневно. Не трябва да се полива току-що окосена люцерна. Освен посочените основни причини роля за оредяването на посевите на люцерната може да имат пашата на животни, особено овце, защото с тесните копита те разцепват шийките на люцерновите растения. През зимата те са особено уязвими на повреди и загиват.
