Цените на хранителните стоки в Европа се различават значително, като разликата между най-скъпите и най-евтините държави достига повече от три пъти при някои продукти. България е сред страните с по-ниски цени, но това не означава непременно, че храната е по-достъпна за българските домакинства, съобщава Евронюз.
Според данни на Numbeo от средата на 2026 г. индексът на цените на хранителните стоки в България е 76 пункта при средно 100 за Европейския съюз. Това означава, че храните у нас са средно с 24% по-евтини от европейското равнище. За сравнение, показателят е 70,8 за Полша и 80,5 за Албания.
Numbeo е международна база данни за разходите за живот, която събира информация от потребители и различни източници за цените на стоки и услуги в отделните държави и градове. Тя позволява международни сравнения, но не е официална статистическа институция. Затова данните ѝ трябва да се разглеждат като ориентир за ценовите равнища, а не като официално измерване на инфлацията.
България е сред по-евтините страни, но храната поглъща над 20% от семейния бюджет
В рамките на ЕС най-ниски са цените в Румъния, където индексът е 66,7 пункта – с една трета под средното за Съюза. По-евтини хранителни стоки има и в редица балкански държави. Сред тях са Северна Македония (59,8), Босна и Херцеговина (67,9) и Сърбия (68,8).
В другия край на класацията е Швейцария с индекс 189,2, следвана от Исландия (183,6) и Норвегия (154,4). Сред страните от ЕС по-скъпи са Люксембург (134,9) и Дания (128,4).
Ниските цени обаче не означават непременно добра покупателна способност. В България и Румъния домакинствата отделят над 20% от бюджета си за храни и безалкохолни напитки. В Румъния този дял достига 23,1%.
Според анализатори причината е в различията в доходите и покупателната способност. Дори когато хранителните стоки са по-евтини в номинално изражение, те могат да бъдат по-трудно достъпни за хората заради по-ниските заплати.
Пазарската кошница в България струва 55,30 евро
Сравнението на цените на 18 основни хранителни продукта показва, че средната стойност на кошницата за ЕС е 69,84 евро. В България тя струва 55,30 евро.
По-евтина е в Румъния – 45,90 евро, Полша – 49,60 евро, и редица балкански държави. В Босна и Херцеговина например кошницата струва 49,80 евро. В Унгария цената ѝ е 56,40 евро.
Най-скъпа е пазарската кошница в Швейцария – 137,90 евро, следвана от Норвегия със 116,10 евро. Сред по-скъпите държави са Люксембург (99 евро), Австрия (88,10 евро) и Дания (87,70 евро).
При големите европейски икономики Франция е най-скъпа с кошница за 87,40 евро, докато в Испания същите продукти струват 63 евро.
Важно е да се има предвид, че това сравнение е направено чрез просто събиране на цените на 18 продукта, без да се отчита различното им потребление от домакинствата. Освен това не е коригирано спрямо покупателната способност.
Хлябът в Дания е над три пъти по-скъп, отколкото в България
Една от най-показателните разлики е при цената на хляба. Според Numbeo 500 грама пресен бял хляб струват 3,18 евро в Дания, докато в България цената е 1,02 евро. Така датският хляб излиза повече от три пъти по-скъпо.
Разликите се дължат на съчетание от фактори – заплати, разходи за труд и земя, наеми, данъци, транспорт, енергия и организация на търговията на дребно. В по-богатите държави тези разходи обикновено са по-високи и се отразяват върху крайните цени.
Особено важна роля имат енергията и горивата. Те влияят върху цялата хранителна верига – от обработката на земеделските площи и производството до преработката и доставката на продуктите до магазините.
Експертите предупреждават и за още един важен момент: забавянето на инфлацията не означава непременно поевтиняване. Когато инфлацията остава положителна, цените продължават да се покачват, макар и с по-бавни темпове.
Данните показват, че България остава сред по-евтините европейски държави по номинални цени на хранителните стоки. Но за реалната достъпност на храната решаващи са не само цените в магазините, а и доходите, с които домакинствата разполагат.
