С писмо до премиера Румен Радев, министрите на земеделието и на икономиката Пламен Абровски и Александър Пулев, до председателя на Комисията по земеделие, храни и гори в НС членовете на три фермерски организации настояват за защита на българското производство по веригата от полето до веригите, така че да се гарантира продоволствената сигурност на страната.
От името на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ), подкрепена от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България (НАППЧП) се настоява държавните органи да упражнят последователен контрол, прозрачност при ценообразуването и справедливи условия за българските производители по цялата агрохранителна верига.
Повод за тяхното писмо е наскоро изразената позиция от Сдружението за модерна търговия, в която се настоява секторът да бъде разглеждан като критична инфраструктура и отправя критики към работата на Комисията за защита на потребителите. „Това поставя съществен въпрос: как се гарантира продоволствената сигурност на България и каква отговорност носи всеки участник във веригата", посочват представителите на земеделския бизнес в писмото си. Публикуваме пълния текст на общата фермерска позиция.
Позицията на БКПЗ е ясна: хранителният суверенитет се изгражда чрез устойчиво българско производство, жизнеспособни стопанства и държавна политика, която създава условия за тяхното развитие. Той изисква напояване, достъп до работна ръка, инвестиции, коопериране и възможност земеделските производители да реализират продукцията си при справедливи условия.
Търговските вериги имат важна роля в снабдяването и достигането на храните до потребителя. Те обаче представляват завършващото звено на процес, който започва в стопанството. Логистичният капацитет и пълните рафтове сами по себе си не гарантират хранителен суверенитет, ако страната губи способността да произвежда собствена храна.
Обявените от КЗП данни за надценки над 100% при отделни основни хранителни продукти изискват задълбочен анализ на ценообразуването. Потребителите и производителите имат право да знаят как се формира цената по пътя от стопанството до магазина, какви разходи се начисляват и как се разпределя добавената стойност, посочват фермерите.
„БКПЗ очаква КЗП и КЗК да продължат работата си за изясняване на тези процеси и за установяване на евентуални нелоялни практики. Проверките, основани на проверими данни и еднакви правила за всички, са необходима гаранция за доверието в пазара. Честната търговия има интерес от такава прозрачност. Подкрепяме работата на КЗП и КЗК в посока на осветляване на процесите и идентифициране на изкривяванията по агрохранителната верига“, четем в писмото.
Значителната пазарна тежест на големите търговски субекти поставя и въпроса за условията, при които българските стопани получават достъп до потребителите. Необходима е оценка дали концентрацията на покупателна сила създава предпоставки за едностранно налагане на условия, прехвърляне на разходи и ограничаване на възможностите за реализация.
Европейската комисия изрично посочва в свое становище: „Веригата за доставки на храни е уязвима по отношение на нелоялните търговски практики поради значителните дисбаланси между малките и големите оператори.“ Именно заради по-слабата преговорна позиция на земеделските производители европейското законодателство въвежда задължителна защита срещу определени нелоялни практики, включително едностранни промени в договорите, забавени плащания и прехвърляне на търговски риск върху доставчиците. За да защити по-слабата страна и да осигури справедливи доходи за фермерите, Европейският съюз прие специална Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики. Тя забранява най-вредните от тези бизнес поведения и задължава държавите членки (включително България, чрез промени в Закона за защита на конкуренцията) да определят органи, които да налагат сериозни глоби при нарушения, припомнят фермерите.
В публикуваната на 1 декември 2025 г. оценка Европейската комисия отчита, че страхът от ответни търговски действия продължава да възпира производители и доставчици да подават сигнали, а разследванията по инициатива на националните органи остават недостатъчно използвани. Това е конкретен европейски аргумент за активна работа на контролните институции и за по-ефективна защита на производителите.
В този контекст искането модерната търговия да бъде разглеждана като критична инфраструктура трябва да бъде обсъждано при ясни гаранции за запазване на независимия и ефективен контрол. БКПЗ настоява стратегическото значение на сектора да не служи като основание за привилегировано третиране или ограничаване на проверките на КЗП, КЗК и БАБХ. То предполага висока отговорност към потребителите, прозрачност и честни отношения с доставчиците.
Хранителният суверенитет на България изисква жизнеспособни български стопанства и справедлив достъп на тяхната продукция до пазара. Сигурността на снабдяването трябва да се изгражда с участието на цялата агрохранителна верига, като производството бъде поставено в основата на държавната политика.
Браншова камара „Плодове и зеленчуци” настоява да бъдат изяснени причините, поради които български производители срещат препятствия пред достъпа до търговските вериги, докато аналогична продукция се доставя от внос. Честната търговия предполага прозрачни изисквания, предвидими договорни отношения и равнопоставеност на доставчиците.
Контролът трябва да обхваща и качеството, безопасността и произхода на храните. БКПЗ настоява БАБХ да извършва системни проверки и лабораторни изследвания за остатъчни количества пестициди, както и замърсители като микотоксини (включително афлатоксини) над допустимите норми, с публичност на резултатите и своевременни действия при установени несъответствия. Еднаквите изисквания към българската и вносната продукция защитават едновременно потребителя и коректния производител.
Необходими са и трайни законодателни решения. БКПЗ настоява за ускоряване на работата по законодателството за веригата на доставки на земеделски продукти и храни и по Закона за кооперирането. Целта трябва да бъде прозрачна търговия, по-силни позиции на производителите, развитие на късите вериги на доставки и ефективно пресичане на нелоялните практики.
Продоволствената сигурност започва от полето. Гарантирането ѝ изисква България да запази хората и стопанствата, които произвеждат нейната храна.
Писмото е подписано от Цветан Цеков, председател на Браншова Камара „Плодове и зеленчуци” (БКПЗ); Марин Генуров, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България (НАППЧП).
