Дано администрацията в Министерството на земеделието и храните направи точен анализ за причините, довели до огромните сривове в производството на зеленчуци това лято, защото данните от статистиката са повече от показателни. А изводът от тях е, че страната ни стигна дъното в отглеждането на домати на открито – след като отчете почти двойно по-малка реколта от същия период на 2025 г.
Обявената вчера статистика на агроведомството, показва, че към 15 октомври фермерите са набрали и реализирали едва 26 570 тона от полето, при 48 354 т през миналата година, когато всички помним, че сушата и големите горещини предизвикаха огромни загуби в реколтата.
Вярно е, че поради липса на напояване тази пролет стопаните засадиха близо два пъти по-малко декара с български домати. Припомняме, че през пролетта на 2025 г. с доматените площи бяха 22 290 декара, докато тази пролет градините бяха върху 14 880 дка. Въпреки че тази пролет беше изключително подходяща за отглеждане на домати и други зеленчуци, стопаните не увеличиха добите си от декар. Докато миналата година средно от декар се беряха по 223 килограма, това лято хората прибираха по 189 кг, или спадът е с цели 15 процента, което е недопустимо.
ДЕБЕЛО ЩЕ ПОДЧЕРТАЕМ, че слабите добиви се дължат на липсата на вода за отглеждането на зеленчуците. С други думи, от „Напоителни системи“ колкото и да се хвалят с ремонтираните от тях канали, зеленчукопроизводителите остават без достатъчно вода за своите полета.
Това вече е безобразие, защото, както дебело подчерта изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Боян Митракиев пред една от националните телевизии, „не може кабинетът да предлага увеличение на заплатите във всички структури на държавната администрация, когато същата тази администрация не си върши добре работата. Всеки частен бизнесмен ще ви каже, че когато един работник не изпълнява месечната си норма, бива уволнен, докато у нас правителството вдига заплатите равностойно за всички – това категорично не е пазарна икономика“, подчерта Митракиев. Не само ние, но и всички земеделци биха подкрепили неговото становище, защото не може цели 20 години държавата да държи без вода родното зеленчукопоризводство и да обещава край на кризата в земеделието.
Другото безобразие, което тази година беше допуснато не само при зеленчуците, но и за плодовете, беше с нерегламентирания пазар, който не позволи на родните овощари и зеленчукопроизводители да продадат реколтата си на себестойност. Всички медии масово отразявахме протестите на производителите на череши, праскови, зеле и ябълки, чиито плодове останаха необрани, защото първичните изкупвачи предлагаха унизително ниски цени за всички производители. На този фон е лесно да прогнозираме, че антикпризисните мерки в агросектора засега не дават ефект. И ако контролът на вътрешния пазар не се промени, голяма е вероятността след година-две родните зеленчуци и плодове напълно да изчезнат.
