Прибирането на реколтата е към своя край, но под буците пръст и в порасналите плевели се разгръща „скрита драма“. Малките охлюви, излюпващи се от летните яйца, започват да се хранят активно преди зимата. Ако не се вземат мерки сега, те ще унищожат младите растения следващата пролет.
Логично е да мислим, че щом реколтата е прибрана, в градината няма охлюви. Да, големите охлюви от лятото вече са снесли яйца и са загинали, но през септември и октомври се наблюдава масово излюпване на млада генерация. Появява се многобройно поколение от малки вредители, които имат размери само няколко милиметра. Влажното есенно време, липсата на палещо слънце, сравнително топла есен и при наличие на изобилие от гниеща органична материя – това са идеални условия за тези малки същества. Те започват да се хранят активно, за да натрупат тегло и да преживеят зимата. Мекотелите не пълзят по откритите площи, а се крият в горния почвен слой, под буците пръст, в останалите плевели и в компоста.
Опасността идва и от това, че през есента започваме да мулчираме предзимните посеви и насаждения, а това е най-добрият подарък за младите охлюви. Те ще се скрият под зимно топло покривало, ще преживеят зимата безопасно, а през пролетта ще атакуват младите растения с по-голяма сила.
Есенна стратегия за борба с голите охлюви
Борбата с охлювите през есента няма нищо общо с летните методи. Химическите гранули на основата на металдехид са безполезни в студено и влажно време. Те бързо подгизват от дъжда и губят привлекателността си за вредителите.
Есенната стратегия се основава на пълно унищожаване на естественото местообитание на малките охлюви.
Първата стъпка е изчистване на плевелите от освободените участъци. През есента те се превръщат в основни източници за храна и убежище за мекотелите. Бурените трябва да се изкоренят и да се изнесат извън градината.
Веднага след почистване на плевелите, горният почвен слой се копае или разрохква на дълбочина около 10-на сантиметра. Целта е да се унищожат въздушните джобове и да се разкрият гнездата, съдържащи яйца и малки охлюви. Веднъж излезли на повърхността, нежните малки бързо изсъхват от вятъра и слънцето или стават лесна плячка за птиците.
След като плевелите са премахнати и почвата е разрохкана, време е да се полее с концентрирани разтвори, които ще изгорят вредителите в горния почвен слой. Времето е благоприятно, защото вече културните растения са приключили развитието си и са почистени, а предзимните още не са засадени.
Отлични резултати показва поливането на почвата с железен сулфат. Той не само убива спорите на много опасни гъбични заболявания, но създава непоносимо киселинна среда за младите охлюви, укрили се в горния почвен слой. Когато влезе в контакт с младите телца на вредителя, разтворът предизвиква силно дразнене, потиска отделянето на защитна слуз и води до бърза смърт.
За есенната обработка на разрохканата почва се използва 3%-ов разтвор на железен сулфат (30 грама на 1 литър). За 1 квадратен метър е необходим 1 литър разтвор. Разтворът се приготвя само в пластмасови съдове, защото реагира с метала на наранените поцинковани и емайлирани метални съдове, утаява се и губи свойствата си.
Железният сулфат се разтваря предварително в 1-2 литра вода с температура 40 градуса по Целзий и се долива до 10 литра.
Третирането на компостната купчина с железен сулфат за унищожаване на голите охлюви е много лоша идея. Тя наистина е инкубатор и „зимен курорт“ за мекотелите и яйцата им – топла, влажна и пълна с храна. Железният сулфат ще убие не само охлювите, но и цялата полезна микрофлора от компостни гъбички, бактерии и земни червеи, които превръщат отпадъците в хумус.
Ако в компоста има струпване на млади охлюви, тогава можем да поръсим със сух синапен прах или пепел. Това е смъртоносно за вредителите, но ще го обогати с полезни органични компоненти, които ще разкислят почвата през пролетта.
Бирените капани са също добро решение, но трябва да бъдат покрити с парче дебел картон или линолеум.
