Валежите в област Пловдив в края на миналата седмица бяха добро събитие за земеделците. На места паднаха 40 литра дъжд, другаде 20 литра. Сеялките излязоха на полетата, за да може догодина пак да има реколта от рапица. Сеитбата се случва на фона на прибирането на слънчогледа и предстоящата жътва на царевица.
В тези напрегнати дни председателят на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив Людмил Работов намери време да обобщи пред Синор.БГ каква е стопанската 2026 г. за зърнопроизводителите.
Добра реколта, изкупни цени отпреди 10 години, растящи разходи
„Стопанската 2026 г. е по-добра като добив, доволни сме. В същото време обаче изкупните цени останаха на равнището отпреди 10 години и само бяха преизчислени в евро.
Разходите за производството обаче се увеличиха. Цените на консумативите, които преди бяха в лева, сега останаха същите като число, но вече в евро.
За да можем да компенсираме разликата между замръзналите цени на продукцията и растящите цени на препарати, торове и горива сме принудени да променим технологиите, по които досега сме работили и са ни давали добри резултати. Правим икономии, а следствието от тях е по-ниски добиви. Доскоро използвахме натрупаните резерви, които имахме, но те вече се изчерпват. Надявам се само да няма фалирали колеги“.
Помощи от ЕС и държавата
„Заради сушата Европейския съюз отпусна помощ на България, но тя е много ниска – по 1,70 евро за декар. Обещано е да се изплати до края на септември. Подали сме заявления и чакаме. За разлика от подпомагането преди година, сега поливната царевица ще бъде изключена от подпомагане и така е справедливо, защото държавата все пак подпомага ползвателите на вода като намалява цената ѝ.
Повече средства очакваме от така наречената иранска помощ, тъй като нейният бюджет е по-голям – 170 млн. евро. Още не знаем със сигурност методологията, по която ще бъдат изчислени ставките. Доколкото ми е известно помощта ще е разделена на две пера – за торове и за горива. Ставката за торовете ще се определи по технологични карти. А ставката за горива ще е на базата, на която се плаща държавната помощ за акциза на газьола“.
Важната роля на законодателството
„За нас е много важно да има промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Казвали сме го много пъти – не можем да инвестираме в земята, ако нямаме по-далечен хоризонт. Необходимо е да знаем, че поне 10 години ще сме на нивите, които обработваме, за да можем да вложим средства в осигуряване на напояването. А тези средства никак не са малки. Ако имаме по-голям хоризонт ще инвестираме и в плодородието на земята. В момента на дневен ред са промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, но за нас е особено важно и законодателството за ползването на земята.
Идеята средствата от непотърсените наеми за обработване на белите петна да се прехвърлят към Взаимоспомагателния фонд беше на нашия, пловдивския съюз. Ние дори искахме да се ползват сумите, натрупани от 5 години, а не от 10. Смятаме, че който има собственост, трябва да се погрижи за нея и най-малкото да проучи, че държавата пази събраните наеми. И да отиде да си ги получи. Щом собственикът няма интерес към тези средства, нека поне земеделието да се възползва от тях“.
Риск, умножен по 3
„В момента, когато имаме лош пазар и увеличени разходи за производство, поемаме големия риск да инвестираме в поливни системи. За да си изпълним проектите по интервенцията „Инвестиции в земеделски стопанства“, ние трябва да изтеглим кредити, което е риск.
В същото време не знаем кога ще се приемат законодателните промени за дългосрочното ползване на земята. Ще купим пивоти например, а тези съоръжения не могат да се местят. Какво ще стане, ако не преподпишем договорите за ползването на същата нива, където те са инсталирани?
Третият риск е пред очите ни. Строителството на помпената станция при язовир „Пясъчник“ дори не е започнало. Обществената поръчка бе пусната миналата година през юни. Бе избран изпълнител, а срокът за приключване на изграждането ѝ бе октомври 2027 г. Само че не виждаме строителството да е започнало. (През март тази година директорът на „Напоителни системи“ Снежина Динева каза, че помпите при язовир „Пясъчник“ ще бъдат пуснати година по-рано от предвидения срок, тоест през октомври 2026 г. – бележка на редактора). Какво би се случило, ако имаме съоръжения за напояване, а нямаме вода?“
Преди говорихме за устойчивост и рентабилност, а днес – за оцеляване
„Не съм песимист, но виждам рисковете. Въпреки това ние, земеделците, се стараем да не показваме притесненията си. Даваме си кураж. В същото време климатичните промени са неизвестен факт за следващата година. Бюджетът за земеделие през следващия програмен период ще е по-малък, което ние не разбираме. Нали хранителният суверенитет е важен за Европейския съюз? Преди говорихме за устойчивост и рентабилност, а сега – само за оцеляване.
Притеснява ни още постоянното променяне на наредби и закони, а оттам и на правилата, по които работим. Липсва плановост в земеделието и колкото и да звучи като нещо от миналия век, смятам, че е важно. Не можеш да работиш, ако нямаш цели. Не може също така политиките да променят тези цели и да хвърлят земеделието в хаос.“
