В започнатата от Синор БГ тема за сортознанието беше дадено определение за сорта като систематична единици в рамките на биологичния вид. Обособена е заради целенасочената човешка дейност, довела до отчетливи различия сред представителите на вида, задоволяващи едно или друго изискване на хората. Сортовете се отнасят до растителните видове, а в животновъдството вместо сорт има порода. Например сортове лози, ябълки или породи коне, кучета и др. Всеки сорт има набор от трайни характеристики, които го отличават от другите сортове. Те могат да бъдат поставени в три групи, а именно морфологични, биологични и стопански.
Темата продължава с още примери по сортовите характеристики. При лозите описанието следва правилата на ампелографията (науката за лозовите сортове). В резултат от многовековна човешка дейност при лозата (Vitis sp.) понастоящем има много голямо развообразие. То е проявено както в гроздовете, така и в във вегетативните части на растението. Гроздовете (чепките) имат различна форма, например цилиндрична, конична, цилиндро-конична, крилата, разклонена (проста) и разклонена (лопатеста).
При цилиндричната широчината е еднаква по цялото протежение на грозда. При наличието на странични разклонения те имат еднаква дължина. При цилиндро-коничната и коничната чепката е най-широка към дръжката (основата), а към върха постепенно се стеснява. При описаните форми може да има разклонения (крилца). Това са малки странични чепки.
Чепките имат централен скелет (рахис). От него излизат къси дръжчици със зърна. Това е простата форма, докато при лопатестата разклоненията са горната част са по-дълги.
Гроздовите зърна се отличават по големина и форма. Някои са топчести, други овални. Имат различен цвят, вариращ от тъмен до светъл с различни оттенъци. Важна характеристика е дебелината на плодовата кожица, чиято дебелина варира според сорта. Друг отличителен белег е наличието на восъчен налеп върху зърното. Неговата плътност също варира според сорта.
Вкусът, сочността, плътността и съдържанието на плодовото месо са качествата, определящи предназначението на продукцията. При различните сортове съотношението между киселини и захари е различно. При десертните сортове месото трябва да е крехко, сладкокисело. Селекцията е създала безсеменни сортове, които се налагат като десертни, а накои от тях и за производството на стафиди (сушени зърна). При винените сортове от значение е натрупването на захари за предстоящата ферментация. Цветът на ширата, наличието на вкусови нюанси е важно при характеристиката на вината от различните райони.
Ампелографското описание на лозовите сортове и подложките обхваща листата. Тяхната петура може да бъде повече или по-слабо назъбена по периферията. В самата петура има странични врязове, които са по-плитки или по-дълбоки. Краищата им при дръжката могат да се допират и припокриват или врязът да остане отворен.
Важна характеристика от гледна точка на оползотворяването на реколтата е срокът на узряване. Поетапното узряване на овощните, лозовите и зеленчуковите сортове през вегетацията от ранни към късни дава възможност за ритмично натоварване на работната сила, производствените мощности и складовите наличности при преробатката и съхраняването на растителната продукция. От значение е и постоянната наситеност на пазара с плодове за прясна храна. Трябва да бъде отбелязано, че при овощните видове може да има беритбена и консумативна зрелост. Тази разлика е по-отчетлива при сортовете на някои семкови овощни видове. Например при крушовия сорт Попска след беритбата на плодовете в средата на есента плодовото месо претърпява промени след около месец лагеруване и тогава е най-подходящо за ядене. Процесът на узряване и здравината на плодовете са важни, когато продукцията е предназначена за износ на големи разстояния.
Друга сортова характеристика е времето за цъфтеж. Това стана видно през последните години, когато поради късни застудявания и валежи от сняг реколтата пропада.
От значение за лозовите и овощните сортовете е тяхната съвместимост с подложките, както и устойчивостта към патогени, вредители и неблагоприятни почвени условия. Класически пример е отглеждането на лози върху подложки, които са устойчиви на неприятеля филоксера (Phylloxera vastarix). (Край).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
