Износът на царевица бележи най-голям спад при зърнените култури. От септември 2025 г. до март тази година експортът на едрото зърно се е свило до 93,6 хиляди тона, което е с 68% по-малко в сравнение със същия период година по-рано по данни на Националния статистически институт.
При пшеницата и ечемика също има намаление, макар и не толкова голямо. През деветте месеца на пазарната 2025/2026 г. експортът на пшеница е намалял с 18,7% спрямо година по-рано, и е измерен на 4 095,3 хиляди тона. Ечемикът, продаден извън страната, е 559,1 хиляди тона, което е с 26,8% по-малко.
При маслодайните семена и особено при рапицата ситуацията е по-добра. Износът на рапица е скочил с 85,6% и е 114,4 хиляди тона за 9-те месеца на пазарната 2025/2026 г.
При слънчогледа има намаление на износа с 9,7%, като изнесеното количество е 397,7 хиляди тона.
В същото време националната статистика отчита намаление на вноса и при 5-те култури, като минусът е най-голям при ечемика и пшеницата.
Според информационното табло на земеделското министерство, където се цитират данни на САПИ, към 10 юни 2026 г. средната цена на хлебната пшеница продължава да е по-ниска както на седмична и месечна, така и на годишна база. Спрямо година по-рано хлебното зърно е със 7,9% по-евтино и се търгува за 179 евро/тон.
В същото време фуражният ечемик се продава към 10 юни за 181 евро/тон, като на годишна база спадът в цената е значително по-малък – с 3,5%.
Цената на царевицата изпреварва тази на пшеницата и ечемика и е 187 евро/тон. Въпреки това за година и при това зърно е отбелязано поевтиняване с 1,9%.
На годишна база единствено слънчогледът поскъпва (липсват данни за рапицата). Към 10 юни той се продава за 510 евро/тон, което е с 11,8% повече спрямо същата дата през миналата година.
