Рекордна реколта, но по-тънки печалби: 2025 г. постави фермерите под натиск
Производството расте, но не и доходите
2025 г. донесе рекордна реколта от пшеница – 7,3 млн. тона, както и ръст при ечемика и особено при рапицата (+82,8%). Зад този успех обаче стои по-скоро разширяване на площите, отколкото съществено повишение на продуктивността – сигнал, че секторът расте количествено, но не задължително ефективно.
Още по-красноречив е контрастът с пролетните култури. Царевицата отбеляза срив от близо 35% заради сушата и високите температури, показвайки колко силно климатът вече диктува резултатите в зърнопроизводството. При слънчогледа реколта ‘2025 производството се изчислява на 1,5 млн. тона, което с 3,6% повече на годишна баз, показват данни на Министерството на земеделието и храните.
Пазар „на спирачка“
Въпреки по-голямата реколта, износът на пшеница и ечемик изостава значително – съответно с около 20% и 26%. Част от стопаните и търговците задържат продукцията с надежда за по-добри цени, но пазарът засега не оправдава тези очаквания.
Изключение прави рапицата, чийто износ нараства рязко, както и слънчогледът, който намира стабилно търсене, особено извън ЕС. При царевицата обаче слабата реколта директно се пренася и в слаба търговия.
От юли до края на декември 2025 г. са изнесени общо 2,664 млн. тона пшеница, което е с близо 20% по-малко в сравнение с предходната година. Износът е най-голям към Алжир, Гърция, Испания, Египет, Румъния и други.
Отчетен е спад спрямо през същия период на 2024 г. към Италия (-54,3%), Румъния (-35,6%) и Германия (-2,1%). Този спад е компенсиран от пратките към Гърция (+45,7%) и Испания (+17%).
Рапицата е лидер в процентите за ръст на износа. За първите 6 месеца на стопанската 2025/2026 г. експортът се е увеличил със 70,5% на годишна база до 105 хиляди тона. Вносителите на българска рапица са основно Франция, Белгия, Гърция и Румъния.
Общият износ на слънчоглед през първите 4 месеца на стопанската година нарастват с 14,5%, като като най-големият купувач е Турция. Продажбите към държави от ЕС намаляват с близо 30%.
Външните фактори натискат цените
Глобалното предлагане остава високо, а това държи цените под натиск. Към началото на 2026 г. пшеницата, ечемикът и царевицата поевтиняват с около 10–13% на годишна база в ЕС, като тенденцията се пренася и на българския пазар.
Дори при маслодайните култури, където има известно оживление, цените остават под нивата от предходната година, въпреки временните покачвания.
Какво означава това за стопаните
Комбинацията от по-високо производство и по-ниски цени поставя фермерите в класическа „ценова ножица“. Приходите се свиват, въпреки добрата реколта.
В същото време климатичният риск се засилва, а пазарите стават все по-непредсказуеми.
