Фитофтората е болест, която напада предимно културите, принадлежащи към семейство Картофови, но най-уязвими са доматите и картофите. Добри гостоприемници са някои плевели от същото семейство и храсти. Те служат като резервоари на инфекцията.
Фитофтората е гъбично заболяване, което се развива много по-рано при влажно време, каквато е тази пролет. Идеални условия създават температури 15-25 градуса по Целзий и влажност на въздуха над 75%. Когато температурите паднат под 10 градуса или се повишат над 30 за по-дълго време, тогава развитието спира.
Земята пази спомен за миналогодишна болест
Специалистите съветват да не се засаждат култури от същото семейство на участъци, на които са отглеждани предходни сезони, защото това удвоява риска от инфекции – фитофтората може да ги унищожи за кратко време. Патогенът презимува лесно в почвата до 3-4 години, чакайки нова жертва.
Спорите на фитофтората са удивително устойчиви. Те не се боят от замръзване, прекрасно се съхраняват върху семената, в растителните остатъци, по стените на оранжериите и даже върху градинския инвентар. Веднага щом се появи нов гостоприемник на участъка, спорите се събуждат и атакуват.
Най-голям риск създават доматите и картофите, защото почвата остава замърсена за няколко години.
Листата на заразените растения пожълтяват, покриват се с кафяви петна и изсъхват, а плодовете гният, като дори нямат шанс да пораснат. При заразяване на картофите надземните части изсъхват, а клубените гният.
Правилата на сеитбообращението в действие
Отглеждане на култури от семейство Картофови на участъци, на които е имало фитофтора е възможно след 3-4 години. За това време популацията на спорите в почвата намалява до безопасни нива. Ако развитието на болестта е било много агресивно, тогава трябва да се изчакат пълни четири години, за да не се поемат ненужни рискове.
Какво е най-добре да се отглежда след инфекция от фитофтора?
Култури, които могат да се отглеждат след това са зеле, краставици, лук и чесън. Много полезни са бобовите (фасул, грах и др.), защото не само оздравяват, но и обогатяват почвата, насищайки я с полезни бактерии.
Съседството е също опасно, защото фитофтората се разпространява много бързо върху съседите, особено във влажно и дъждовно време – необходими са само две седмици. Тази болест не познава граници.
Ако участъкът е малък и сеитбообращението е затруднено, тогава отглеждането на сидерати от семейство Кръстоцветни е добро решение.
Високата алкална среда е също предпоставка за бързо развитие на фитофтора.
