Българите вече сме 6 423 207 души, като в селата са останали едва 1,6 милиона. Актуалните данни за демографската картина в страната, оповестени от Националния статистически институт (НСИ), показват трайна тенденция на намаляване на населението и засилено обезлюдяване на селските райони.
Данните, оповестени от Националния статистически институт (НСИ) преди дни, показват, че към 31 декември 2025 година населението ни се е стопило до 6 423 207 души. Още по-печални са данните за обезлюдяването на селата и миграцията към градовете, започнало след 2000-а година. Ако през 2003 година населението на България все още е наброявало 8 милиона души, като в селата тогава са живеели 33% от тях, през 2025 г. селското население вече съставлява 26,1 процента, или едва 1 677 521 българи. А в градовете са регистрирани 4 745 686души, или 73.9% от населението, показва статистиката.
Броят на селата, които са напълно обезлюдени през миналата година, са 192. Като в други 1 280 села и градчета, съставляващи 24.4% от населените места в страната, постоянно живущите са от 1 до 49 жители. Най-голямото село е Лозен (6 671 души), намиращо се на територията на Столична община, а най-малкият град остава Мелник с население от 181 души.
Само шест от градовете в България са с население над 100 хиляди души, като там живее 35,8% от населението на страната. Регистрираните в София са 1 213 134 души, в Пловдив 333 994. Третият град е Варна с 332 683 души, четвъртият е Бургас – 189 086. Следва Стара Загора – 120 796 и Русе – 120 282 души.
Половината от населението на страната (51.9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-обезлюден е Северозападният район – 647 хил. души, или 10,1% от населението на страната. Друг трагичен показател е отрицателният прираст на населението. Във всички градове от страната, с изключение на София – град през 2025 г. ражданията са по-малко от смъртността. Но и там положителният прираст е минимален спрямо 2024 г. – ражданията са повече само с 0,15% спрямо смъртните случаи.
Мъжете на българия през миналата година са наброявали 3 088 245 души (48.1%), а жените – 3 334 962 (51.9%), или на хиляда мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
В края на 2025 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 557 851, или 24.3% от населението на страната. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31,6%), Смолян (31,1%) и Габрово (30,8%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19,2% и Варна – 21,7%.
Към 31.12.2025 г. децата до 15 години в страната са 891 674, или 13.9% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,7% и Ямбол – 15,2% от населението на областта, а най-нисък - в област Смолян - 10% и Видин 11,4%.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,4 години в края на 2025 година. Средната възраст на населението в градовете е 44,6 години, а в селата – 47,7 години.
НСИ дава информация също за миграцията вътре в страната и тази от и за чужбина. През 2025 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 100 203 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45,2% са мъже и 54,8% - жени. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 17,9%, лицата на възраст 15 - 64 години – 65,2%, а тези на 65 и повече години - 16.9% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (44%), последвано от направлението и „село - град“ (25,4%), „град - село“ (21,7%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 8.9% от мигриралите лица.
Колкото до имиграцията, през миналата година 44 640 души са се върнали от чужбива в България. Потокът на имигрантите, включва както български граждани, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. От тях 45,9% са граждани на страни извън Европейския съюз, 38,9% имат българско гражданство, а 15,2% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 52,6%, а на жените – 47,4%. Сред дошлите да живеят в страната 14,3% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72,9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12.8% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.1%), Украйна (18.5%) и Германия (9.1%).
През 2025 г. 9 555 души са емигрирали в чужбина, като 52,1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст на възраст 15 - 64 години са 59,7%, а на 65 и повече навършени години – 34,3% от всички емигранти.
