Медоносните пчели не просто изпълняват известния си танц „клатушкане“, за да споделят указания, а всъщност танцът им зависи от това кой ги гледа. Изследователите са установили, че когато по-малко пчели обръщат внимание, танцьорката става по-малко прецизна, докато се движи, опитвайки се да привлече публика. Това означава, че танцът не е просто фиксирано послание за местоположението на храната, а гъвкаво изпълнение, оформено от социална обратна връзка.
Учените са прекарали години в декодиране на „ клатушкащия се танц “ на медоносните пчели – изключително сложна форма на комуникация. Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего и техните международни партньори вече са изяснили как това поведение позволява на пчелите да споделят подробна информация за местата за храна с други хора в кошера.
Ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че танцът не е само за изпълнителя. Той зависи и от публиката. Изследователите са установили, че пчелите събирачи на храна не просто предават фиксирано послание. Вместо това, колко точно насочват другите към храната се променя в зависимост от това кой наблюдава.
Когато пчела открие добър източник на храна, тя се връща в кошера и изпълнява бърз, повтарящ се танц, за да сподели местоположението. Докато близките пчели наблюдават, танцьорката се движи напред, докато разклаща коремчето си, след което се връща в кръг и повтаря модела в рамките на секунди.
Посоката на танца спрямо слънцето показва на другите пчели къде да отидат, докато продължителността на всяко движение сигнализира за разстоянието. Тази система позволява на колонията ефективно да намира и използва храна.
Професор Джеймс Ний от Училището по биологични науки към Калифорнийския университет в Сан Диего сравнява това поведение с уличен изпълнител. С голяма публика изпълнителите могат да се съсредоточат върху представянето на последователно изпълнение. Но когато тълпата се свие, те насочват вниманието си към привличане и задържане на интереса.
