Тиквичките по природа са сериозен лакомник. Те формират голямо количество зелена маса за кратко време и започват бързо да залагат плодове. За да поддържат постоянно това темпо на развитие, растенията се нуждаят от огромни количества хранителни вещества – предимно азот в ранните етапи на развитие и калий по време на плододаване.
В градината, дори добре наторена през есента, наличните количества се изчерпват бързо, което изисква постоянно подхранване по време на вегетацията.
В компостната купчина протича постоянен процес на органично разлагане, в който участват многобройни количества микроорганизми – бактерии и гъбички. Те разграждат растителните остатъци, превръщайки ги в хранителни вещества, достъпни за растенията. Компостната купчина действа като минерален тор с бавно освобождаване. Корените на тиквичките се намират в среда, в която хранителните вещества постъпват постоянно, на малки порции, точно както растенията се нуждаят от тях.
При разлагане на органичната материя се освобождава топлина, която е много нужна на младите растения през пролетта.
Структурата на компоста играе също важна роля. Полуизгнилата органична материя е рохкава, пореста и пропуска много въздух. Корените на тиквичките дишат свободно и не чувстват кислороден глад, който е сериозен проблем в плътните глинести почви. Компостът задържа добре влагата, а след поливане не се налага да се разрохква допълнително, защото не се образува почвена кора на повърхността.
Какъв компост не е подходящ?
Много важно е да се внимава при избора на компост, защото свежата органична материя е твърде активна – съдържа високи концентрации амоняк и органични киселини, които потискат растежа на корените. Температурата също е висока и влияе негативно на растенията.
Идеален вариант е полуизгнил компост, отлежал между 6 и 12 месеца. В него процесът на компостиране е все още активен, но слабо и не крие опасност за тиквичките.
Готовият компост е тъмнокафяв, подобен на хумус, а наличието на светли участъци показва, че все още протичат процеси на разграждане. Той няма неприятна миризма на гнило, киселина или амоняк – ароматът е земен.
Как да засадим тиквичките?
Посадъчните ямки трябва да са дълбоки над 30 сантиметра и с диаметър 35-40 см. Напълват се с компост и градинска пръст – приблизително равни количества, но ако пръстта е много плътна и бедна на хранителни вещества, тогава се намалява. Така кореновата система ще се развива добре и ще проникне в по-дълбоките слоеве. Добавянето на малки количества дървесна пепел ще балансира нивото на киселинност.
Разстоянието между ямките е 80-100 см, а за храстовидните сортове може и 60-70 см.
Тиквичките не харесват свеж оборски тор и не бива да се добавя. Компостът осигурява запас от хранителни вещества за цял сезон.
В компостна среда тиквички могат да се отглеждат и на високи лехи, като на дъното се поставят по-едри органични отпадъци (дребни клони, талаш, листа), а отгоре смес от компост и пръст в подходящо съотношение.
