Пазарът на плодове и зеленчуци у нас е сложен, непрозрачен и работи в ущърб на фермерите и потребителите. Между фермата и щанда цената се удвоява, а държавата наблюдава без да се намесва. В резултат производителите изчезват, а търговците стават все повече.
Добър ден в неделя!
В петък вечер Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ призова Комисията за защита на конкуренцията да извърши анализ на сектора. Да проучи в дълбочина пазара и да изнесе ясни данни за начина, по който той функционира.
Не е ясно дали КЗК ще приеме предложението. Ако го направи съвестно, сложният и може би умишлено изкривен пазар ще се покаже отдолу като стаен гигантски октопод с три сърца, който преяжда от труда на фермерите.
Пазарът на плодове и зеленчуци не е хаотичен – той е умишлено изкривен
През 2025 г. антимонополната комисия проследи пътя на млечните продукти и надценките – от фермите до рафтовете в магазините. Беше обърнато внимание и на пагубните резултати от бездействието на държавата: намаляване на млечните стада и на броя на животновъдите. Анализът беше обсъден с членове на правителството и… нищо не последва. Търговските вериги не се засрамиха от високите си надценки и спокойно продължиха да ги прилагат. Единственият резултат беше, че тази година КЗК започна проверка на двама млекопреработватели, обединили се в едно дружество, дали са изпълнили обещанието си да финансират животновъдите.
Пазарът на мляко и млечни продукти е сравнително лесен за проследяване, защото веригата е къса. Съвсем различна е картината при плодовете и зеленчуците.
Тук имаме производители, прекупвачи, логистични бази, тържища, градски пазари, магазини, преработватели, както и големи вносители и износители. Имаме тирове и вдигнати бариери на граничните пунктове. Имаме големи производители, които станаха големи вносители – и нито един търговец, който да е станал производител.
Малко са фермерите или организациите на производители, които – най-вече с европейска помощ – са създали логистични бази за калибриране, опаковане, етикетиране, охлаждане и транспортиране на плодовете и зеленчуците. Именно те са доставчици на търговските вериги и техният пазар е осигурен.
Въпреки че директната връзка „производител – търговска верига“ е най-късата и най-осветена, това съвсем не означава, че фермерът получава заслужения дял от печалбата. Нито че потребителят купува по-евтино. Плодове или зеленчуци, платени на фермера за 1 евро, в магазина струват 2,30 евро. Горе-долу такава е надценката – между 100 и 150%.
Платени на фермера за 1 евро, плодовете и зеленчуците стигат до щанда за 2,30
На всичкото отгоре търговските вериги изискват от доставчиците да подписват декларации, че няма да съобщават на трети лица условията и цените, при които изкупуват продукцията. Доколко това е законно, е отделен въпрос.
За да бъде доставчик на хипермаркетна верига, фермерът трябва да гарантира големи количества, качество, доказано със сертификати и лабораторни анализи, както и доставки до рампата на логистичния център. Затова често към такъв производител се „прикрепят“ по-малки фермери, които осигуряват договорените количества. Те получават сигурен пазар, но не и цена, която да ги стимулира да произвеждат. Въпреки това продължават да работят – по инерция.
Ако производителите поискат по-висока цена, търговските вериги преминават на режим „внос“, за да ги принудят да се примирят. Този трик работи за всички земеделски продукти у нас, а държавата не си помръдва и малкия пръст, за да защити собствените си фермери.
Ако фермерът поиска повече, веригите включват режима „внос“
По-малките производители или имат договори със супермаркети и магазинчета за директна доставка, или стават доставчици на логистични бази, изградени не от производители, а от търговци. Други се опитват да продават на градските пазари или наемат складове в тържищата. Това обаче рядко има икономическа логика, тъй като фермерите продават сезонно, а наемите са годишни. Затова често застават с бусовете си пред тържищата и чакат някой по-голям търговец да ги „освободи“ от стоката на нахално ниска цена, която после ще утрои.
В самите тържища се вижда търговец до търговеца и активна вътрешна търговия. Картови плащания няма – факт, който говори сам за себе си. Пристигне ли НАП на проверка, тържищата спират работа, сякаш е задействан BG Alert.
Така изглежда у нас пазарът на плодове и зеленчуци – търговци много, производители малко. И ще стават все по-малко заради бездействието на държавата.
Много търговци, малко производители – и още по-малко държавна воля
В земеделието липсват базови закони – Закон за кооперативите, Закон за браншовите организации и Аграрна камара. Правителството на Желязков се сниши, когато трябваше да приеме Закона за веригата на доставки миналата година. Наскоро един фермер сподели основателно предположение защо този закон е замразен: защото би намалил цените на дребно на храните и оттам – приходите от ДДС в бюджета. Като знаем, че финансовото министерство поиска от банките да платят данъците си авансово за 2026 г., нищо чудно фермерът да се окаже напълно прав – колкото и безобразно да звучи това.
